От няколко дни се каня да пусна подобна тема, и все отлагам. Днес най-после се реших. Темата ми е провокирана от няколко неща - донякъде от онези приказки за "пълноценния живот", донякъде от новия превод, по който започнах работа, и, естествено, и от мои лични размишления. Замислих се върху фразите от типа: "В истинския свят нещата се случват така", или "В истинския свят няма такива ситуации"... абе, схващате. Та се зачудих: кое е всъщност "истинският свят"? И за себе си стигнах до извода, че такова нещо като еднен "истински свят" просто няма. Аз го виждам като едно пространство, или дори суровина, или каквото си харесате там, откъдето всеки "си взема" каквото прецени за нужно, и си създава свой собствен свят. И за него този свят е точно толкова истински, колкото са за другите хора "техните светове". Как мислите вие? Има ли такъв общ "истински свят", или всеки създава своя представа за такъв?

Лелеее, на какви разсъждения ме изби... така става, като превеждам роман с елементи от будизма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от denny на 17.11.09 10:17.

Според Хорхе Борхес, когато един човек умре, умира цяла вселена. Тъй че си прави изводи кое колко е реално.
Та по темата - "истинският свят" е всичко, което съществува (дали можем да го уловим с петте си сетива, това е друг въпрос, но дори и да не можем всичко да уловим, това не го прави несъществуващо), но не е натоварено с никакви оценки. То просто си съществува. В "истинския свят" нещата НЕ СЕ случват. Те се случват в субективния свят на всеки индивид. Говоря за човешкото възприятие на света и че съществуват толкова светове, колкото хора има по земята. Световете могат да бъдат и много повече, тъй като допускам, че в съзнанието на индивидите от животинския и растителния свят също протичат чисто субективни процеси на възприемане на "истинския свят", но там нямам опит. Още по-малко са ми познати световете на малките зелени човечета от съзвездието Алфа Кентавър.
Давам пример - чисто обективно в "истинския свят" съществува соса бешамел. Нито е добър, нито е лош, просто си съществува. В моя субективен свят това е едно от най-гадните неща за ядене. В субективния свят на лицето Х, У или Й, сосът бешамел може да е най-върховното кулинарно постижение.
В заключение - в "истинския свят" съществува всичко - мислимо, немислимо, доловимо, недоловимо. Но нещата се случват в субективния свят.

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно това имах предвид, но ти си го изразил много по-ясно от мен. Това ми беше идеята - че за нас "истинскиятсвят" е това, което ние можем да оценим. И че нещата "се случват" в този свят, който ние сме си създали. Съгласна съм и с това, че тези светове могат да са и много повече от броя на хората, защото аз съм твърдо убедена, че поне в съзнанието на животните протичат някакви мисловни процеси, и че при тях далеч не всичко е въпрос само на инстинкт. От години твърдя, че животните имат разум, което означава, че също могат да си имат своя "истински свят" /Сега, друг е въпросът, какво има в "истинския свят", който си представя една котка, ама това ще го обсъждам друг път/.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъкмо щях да пиша нещо дълбокомислено и Ястреба ме утрепа с тоя бешамел.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Темата ти на мен лично много ми харесва. Мога да подкрепя становището си за истинския и субективния свят и с друг пример, който ми хрумна току що.
Истинският свят е нещо като водните боички, листите и четката за едно дете. Или пластилинът, с който си играе. От самото дете зависи какво ще създаде от тези материали, тъй като друго дете би създало нещо съвсем друго, тъй като връзките, които съществуват в главата му като отношения между съществуващото в истинския свят, са различни от тези на първото дете. Този пример е по-сложен от първия със соса бешамел, тъй като в първия пример ставаше въпрос за харесване/нехаресване, а във втория пример вече иде реч за това какво субектът прави с и в "истинския свят".

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Именно това имах предвид, като казах, че го възприемам като един вид "суровина". Значи, има си го там някъде в пространството, но от теб зависи какво ще си вземеш от тази суровина и в каква форма ще я моделираш. Понякога е мек и гъвкав пластилин, понякога е груба и жилава глина, която се поддава трудно. Но за мен при всички положения това, което аз ще направя с тази глина, е по-истинско от това, което някой ще ми поднесе наготово.
Има и едно друго нещо - аз познавам хора, които смятат, че ако не получаваш всеки ден"блъскане" или "шамари" от действителността около теб, значи не живееш в "истинския свят". И е много трудно да обясниш, че в твоя истински свят нещата не винаги стават с "шамари от съдбата"...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По отношение на бешамела - сосът бешамел в "истинския свят" съществува като една рецепта, позната на много хора. Когато ти кажа "сос бешамел", не е необходимо задължително да имаш сос бешамел пред себе си, за да знаеш какво е или да знаеш дали ти харесва или не. От друга страна дори и да не знаеш какво е "сос бешамел", това не го прави нереален, тъй като принципно избраната за пример гадост фигурира в "истинския свят". Просто ти нямаш информация в твоя субективен свят за тази реалия от "истинския свят". Така е с всичко. Обстоятелството, че нямаш информация за нещо, не означава, че него го няма в "истинския свят". Няма го в твоя субективен свят.
Ето защо О. Яст. ненавижда и истински се отвращава от индивиди (дори повече, отколкото от бешамела), които отричат и не приемат съществуването на нещо само поради факта, че в техния субективен свят това нещо не съществува или поради това, че субективната им преценка за нещото е негативна.
По отношение на цветето - мисля, че вече писах, че миналата зима аз и детето ми спасихме едно алое вера от мъчителна смърт чрез измръзване, тъй като алоето беше зарязано в коридора на входа. За предишния собственик на алоето, алоето вече не съществува в "истинския свят". Което е невярно. Ако ти мислиш, че цветето ти е умряло поради неполиване, дали това наистина е така?

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Нашите действия са съществени за това, което наричаме реалност".
Абсолютно. Няма двама души, чиято реалност в този смисъл да е еднаква. В едно и също нещо - една котка, да речем - аз виждам пухкаво, сладко, мъркащо създание. Което ме посреща на вратата и си умира от кеф, като ме види. И което трябва само да гушна, за да се почувствам блажено. Друг вижда в същото това същество просто един развъдник на болести. В това, че милвам тази котка, аз виждам начин да й покажа, че я обичам. Другият вижда в това начин да се зарази с какви ли не гадости...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом това им е субективния свят, ми пък земи им фрасни по някой шамар, че да се чувстват ОК.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ооо, бих го направила, ама са ми далече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите