В истинския свят... / Общества / Непрофесионални / Романтични души

Това е нещо, което писах преди години в клуб Литература, но мисля, че е подходящо за темата:

СЛЕД ПОТОПА

настана жега.
Голяма част от световният океан се изпари и Ковчегът, в който плаваше Ной, се удари в твърда земя. Ной подаде нос от илюминатора и видя безкрайна суша, осеяна тук таме с локви, тук таме с блата или в най-добрия случай с ромолящи рекички.
"Най-сетне", помисли си той, "аман от дъждове, аман от потоп, човек няма къде една цигара да изпуши на открито."
Ной пристъпи навън с олюляваща се стъпка, характерна за моряците или за обикновените пияндурки. Обективно погледнато, той беше станал и двете. Слава богу, той беше проявил здрав разум и беше взел със себе си и майстора-дърводелец, който му скова ковчега, та поне не пиеше сам.
"Айде, братчед, излизай", подвикна той на дърводелеца.
Дърводелецът изпълзя от ковчега с кървясали очи и се огледа невярващо.
"Май стигнахме", изломоти неуверено.
"Стигнахме", потвърди Ной."Давай да разглобяваме ковчега и да правим къща".
Двамата удариха по едно за изтрезняване и се захванаха за работа.
Шест дни разглобяваха, сглобяваха, дялкаха, снаждаха, рендосваха, шкуриха, садиха мушкато, каскадна петуния, беладона, бял равнец и каквото там си бяха скътали. Горската теменужка беше сдала багажа още в началото, поради което я записаха в книгата на изчезналите видове.
На седмия ден Ной и дърводелецът седнаха да си починат и да се порадват на къщицата си.
"Супербно!", възкликна дърводелецът.
"Само едно й липсва", критично вметна Ной.
"А, нищо не й липсва"
"Като ти казвам, че липсва, значи липсва", продължи да настоява Ной.
"Добре де, какво й липсва? Има си стени, врата, покрив, даже и прозорци. Какво може да й липсва?"
"Балкон й липсва", каза Ной.
"Няма повече дървен материал, отиде за леглата", отвърна дърводелецът.
"Значи трябва да изчакаме да пораснат дърветата...", тъжно констатира Ной.
"Няма друг начин, ще чакаме", каза дърводелецът.
"Дай да запалим по една цигара, докато чакаме", предложи Ной.
"Къде е тютюнът?", попита дърводелецът.
"В шкафа, до бояджийския пистолет", отвърна Ной.
"Отивам да го донеса, ти си почини", каза дърводелецът и се запъти към къщицата. След десетина минути се върна с една пълна кесия тютюн и каза:
"Обаче сме забравили хартийки за цигарите"
"Нищо, дай книгата на изчезналите видове. Дебеличка е, пък е и с хубава хартия, идеална е за цигари", рече Ной.
И така, Ной и дърводелецът прекараха целия седми ден съзерцавайки къщата и пушейки първокачествен тютюн.

По същото това време, в една далечна галактика, на една далечна планета, която местните наричаха Земя, се чуха три изстрела. Първият беше предназначен за континента Америка. Вторият беше за Азия. Третият за Европа. На кого ли му пукаше за останалото?

"Знаеш ли за какво си мисля?", замечтано подхвърли Ной.
"За какво?"
"Току що изпуших страницата с горската теменужка. Тъжна работа. Един ден, когато вече ни няма, никой няма да знае нищичко за нея."
"Ще знае", подсмихна се дърводелецът. "Аз си направих хербарий от последната." Той бръкна в джоба на гащеризона си и извади мъничко синьо спаружено цвете.

Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде