|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Болката и думите
|
|
| Автор |
Capa_ () |
| Публикувано | 09.11.09 15:04 |
|
|
Връщам се назад във времето и си правя равносметка на поведението си спрямо семейството и в частност- любими мъже. Давам си сметката, че бълвам всичко, което емоцията и преживяно изкарват от препълнената чаша. Казвам всичко в прав текст, без да се замислям дали това няма да нарани човека отсреща, че може би няма да забрави. Защо? Защо го правя? За да видя страданието в очите на любимия, на роднината? За да си докажа, че на тях им пука? За да накажа себе си-лошата с последваща вина, която ще удължи агонията ми, поради мазохистичната липса на себепрощаване?
Защо го правим? Да се уверим, че ни обичат? За да облекчим егоистичното си его?
Правилно ли е да бълваш това, което ти е на сърце? Трябва ли да премълчаваме? Какво, за бога?А ако не можем...
| |
|
|
|
Саро, ама че сложна тема изтрещя баш в понеделник. Лично аз много рядко излизам от равновесие в степен такава, че да наговоря някакви думи, за които после ще ми е кофти. Признавам си, че в някои случаи дори не ми е било кофти, тъй като осъзнавам правотата си.
Аз съм на принципа, че може в мен и урагани да бушуват, но се старая да не го показвам. Това не е лицемерно поведение, просто осмислям думите, които наговарям на хората, на които държа. Както беше казано в една книга: "За да кажеш или направиш нещо, трябва да си готов да платиш цената". Аз не винаги мога да платя цената.
Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде
| |
|
|
|
А ако трябва да говорим в контекста на любовта, ти правила ли си го, за да направиш вълнички в някак блатясалата вода на страстта, за да се увериш, че отсреща все още има някой, че той те забелязва, отбелязва на хоризонта все още? За да се увериш, че те обичат, че им пука? Това, защото някак всичко е станало прекалено монотонно, като равномерното тракане на влакова композиция, от която се унасяш и заспиваш, и пропускаш...живота си, миговете си, моментите...скъпите...
| |
|
|
|
Не съм, щото не ми се е налагало.
Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде
| |
|
|
|
Ти си щастливо пиле. Но ти си го знаеш.
Който, както може, търси и намира отговор. Зависи от човека насреща, от обстоятелства, от дразнители. Нещата са доста субективни и изключително необективни.
| |
|
|
|
Щастието е градеж. Необходимо е човек всеки ден да слага по тухличка в строежа. Иначе се качва на влака на рутината, както го определи.
Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде
| |
|
|
|
Случвало ли ти се е да крещиш на някого?
| |
|
|
|
Естествено, че да
Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде
| |
|
Тема
|
Re: Болката и думите
[re: Capa_]
|
|
| Автор |
Smile (мълчалива) |
| Публикувано | 09.11.09 17:07 |
|
|
Обикновено си казвам, но когато аз съм готова. Обичам да премислям нещата и тогава да вадя генералните заключения. Но пък кажа ли - нямам последваща вина, защото твърдо съм права!
Доста по-често се опитвам да прикрия зараждането на "криви" мисли с безцелно дърдорене.
| |
|
Тема
|
Re: Болката и думите
[re: Capa_]
|
|
| Автор |
*Paл* (слънчева) |
| Публикувано | 09.11.09 21:42 |
|
|
Казват, че първо учим децата си да говорят а после да мълчат. Баба ми все казваше - Раличке, мълчанието е злато, баби, и това важи за тебе с пълна сила. Как да ти кажа. Големи бомби пусках. Все си мислех, че едно нещо като е истина и като имам право трябва да го кажа. Причиних си много болка. Надявам се съм се научила най-сетне да подбирам думите си когато искам да кажа нещо.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
| 
|
|
