|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Фентъзи - началото
|
|
| Автор |
Okaян яcтpeб (печен легхорн) |
| Публикувано | 17.10.09 22:13 |
|
|
Някога отдавна, много много отдавна, земите отвъд границата на допустимото мислене били населени с митични същества, наричащи себе си Романтикори. Романтикорите били мъдри и нетленни, също като огъня в камината, който се случва само сега - нито преди, нито след. За добро ли, за зло ли, не се знае.
Романтикорите били кротки, сочни същества, с късички краченца и ръчички, тумбести телца, кръгли устички и огромни очички. Ако някой ги видел, неизбежно би си взел едничко, за да го подари в кутия с розова панделка на любимата си племенница. Но тъй като те живеели в земите отвъд границата на допустимото мислене, никой никога не ги бил виждал.
В един друг край не необятната Вселена живеел страховития народ на Попържалиите - огромни зъбати същества, винаги гладни и винаги настроени войнствено. Тях никой не би ги подарил на никого поради злобната им природа и противния им нрав.
Минавали години, минавали вечности и нямало причина, поради която двата народа да се засекат по неведомите пътища вселенски, докато един ден...
Един ден Попържалиите открили религията, счетоводството, психоанализата, летящата чиния и съдомиялната машина. Направили си баланс на хранителните ресурси, хранителните навици, на Дебилитета и Инкредибилитета, поставили от едната страна на таблицата Импулса към войната, от другата - Импулса към секса, решили че първият има по-голяма тежест, а и били твърде гладни за да правят секс. Тогава решили - най-смелите ще се отправят на междугалактическо изследване на чуждата флора и фауна, за да видят дали нещо там може да бъде ИЗЯДЕНО!
В идните няколко века не станало нищо интересно, освен че се водили епически битки, в които Попържалиите си доказвали кой е най-достоен, за да се покачи на летящата чиния и да отпраши с мръсна газ към други светове. От битките оцелели само двама и тъй като вече се чувствали твърде изморени, за да продължават войната, а и в чинията имало достатъчно място дори за петима, сключили мирно споразумение, взели каквито провизии били останали, качили се в чинията и на секундата заспали.
В този момент станало чудото - летящата чиния прекосила границата на допустимото мислене, тъй като сключването на мирно споразумение между Попържалии било абсолютно недопустимо явление за Вселенските разбирания. И така, изневиделица пътешествениците се оказали точно в средата на земите, обитавани от сладурестите Романтикори - за добро ли, за зло ли, не се знае...
Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде...
| |
|
|
|
кой е дебел, а? ти, тумбесто същество такова.
| |
|
|
|
Тая пък, кво забеляза
Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде...
| |
|
|
|
романтикорите - бе скромно племе..обладано от древни мистики!
които почитаха - но неразбираха..
единственото им грездейство..бе - влюбените чудеса..намират чудесии и чудатости..
| |
|
|
|
Романтикорий се кокори и не вярва на очите си...летяща чиния, бълваща разни странни звуци...хъркане, мъркане, къркане, хълцане, уригване...които безпардонно се намърдваха в онзи свят и преодоляваха границите на допустимата неромантичност.
| |
|
|
|
... и абсолютен сладур... чудя се как е възможно нечий мозък да работи толкова пространствено-абстрактно... Ти нямаш връзка с лявото си полукълбо, нищо аналитично не намирам в теб... Браво, много ми хареса да прочета това... само да ти кажа - в "Попържните" съм намирала повече съпричастност, отколкото, понякога, дори в реала...
| |
|
Тема
|
 Re: Ти си пълен кукумицин...
[re: _parvaty_]
|
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
| Публикувано | 18.10.09 13:59 |
|
|
хахахаха, ти ме уби.
те, в попържа, всички са си взаимно съпричастни.
иначе яста наистина е много абстрактен, вероятни и в работата си прилага малко анализаторски умения и основно разчита на външен вид.
| |
|
|
|
ХАХАХА, разчитам на добрия вкус на клиентите си
Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде...
| |
|
|
|
Стига, ма, нямаш си и идея колко ми е развито лявото полукълбо.
Господ красота ми даде
и отпреде, и отзаде...
| |
|
|
|
ауууу, какви са тези къси краченца
Ние сме дългокраки, красиви, ефирни създания, кото се носят с лека танцова походка, сякъш не стъпват по земята, а под нежните им крачета тревата дори не се огъва, затова никой не може да ги намери. Тези любвеобвилни, даряващи всекиму щастие същества са способни да се скрият навсякъде и когато се изплашат се сливат с обкръжаващата ги среда. Само лекото ухание на щастие и любов, което се носи около тях може да те отведе в тяхните земи, а попаднеш ли веднъж там, забравяш за целия останал свят
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
