Хранене и романтика / Общества / Непрофесионални / Романтични души

Аз пък ма'ам, ама само не пръжки с лук. Нито пък без лук - ей този елемент от домашната кухня, инспириран от дядо ми, лека му пръст, и останал в миналото с него, не можах да приема... Ястията са най-напред за наяждане, после за естетическа наслада - в която не съм придирчива и всичко прясно, незагоряло и неплуващо в мазнини става на външен вид, декорацията е само плюс. Чесънът е част от домашния уют на зимата /щото нали, здравословен/, и на пролетта /пресен/, вкъщи обаче не пия много, затова шкембето е навън с приятели.

Романтиката на едно хранене идва от компанията,а после и от обстановката /нищо по-хубаво от добрата стара камина/ - нешироко, задушевно /тухлички, дърво, топли цветове/, незадимено и невмирисано на тежки запръжки /това по-скоро за домашната атмосфера/, разговорите /дълги, открити и отпускащи/ и съответните количества бира или вино /в много редки случаи - домашни ракиени еликсири/. Гурме-естетика от вида "три хапки на кръст и висока украса от стръкове растителност, бели кълнове и цветни шайбички" не ме засища, нито имам желание да ми се мотаят на масата излишни прибори или кърпи за скут, които никой не ползва и не се накапва. Обичам да сменям местата, за да не съм по едни и същи заведения с едни и същи хора, но това си е бягство от рутината - и всички обстановки трябва да се изпробват с всички хора, които биха се вписали с тях. Романтика има и в опитването на чужда кухня - индийска и китайска засега... Има и в десертите - наситените цветове и ароматът на плодовете през лятото и есента, сладкишите през зимата; в ежесутрешния ритуал на кафето; в свежия сандвич, в откраднатото време по улиците през обедната почивка в ранните пролетни дни, които ме карат да мечтая за път или през циганското лято, плетящо паяжинки по дърветата, когато се мотая и поглъщам последното топло слънце.

Другият вид романтика е в самото готвене - особено, когато майка ми е заминала някъде, а аз решавам да измисля нова манджа някоя вечер след работа, и я чакам да стане готова в притъмнялата кухня на лампите на печката, от която се носи лека миризма /почти задължително с гъби/ и топлина. /Това последното ми го припомнете след 10 години да видя дали още ще мисля така.../