Написаните думи, изречените мисли са като пеперуди, забодени с карфици. Сещате се, нали, когато в училище ни караха да правим хербарии главно от пеперуди - забождаш с карфицата, пишеш отдолу името, систематизираш, класифицираш, лишаваш пеперудата от живот най-общо. Никога не ми е било ясно това с каква цел се прави. Какво научаваш от това? Името на пеперудата? А научаваш ли нещо за същността й? Колко дни живот й остават? Два, три, месец? Къде би отлетяла?
Когато забодеш пеперудата с карфицата, душата й изчезва, ти наблюдаваш мъртвите остатъци от това, което е било някога пеперуда. Уж е същата, но и най-лекото докосване е достатъчно, за да се превърне в купчина прах.
Същото е с емоциите, чувствата, мислите, които човек забожда на белия лист, в есемес или върху друг носител. Те са били живи до момента, когато си ги боднал в хербария. В момента, в който емоциите бъдат заковани с думи, същността им отлита също като душата на пеперудите в хербария.

Колко пъти сте правили хербарий? Колко пъти сте искали от някой да направи хербарий за вас?

Хербарий се прави от растения, не от пеперуди.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А това с пеперудите как се казва, прешъз, пеперударий ли? Всъщност снощи се чудех дали "хербарий" е точната дума, щото все пак herb или herba означава трева, билка.

Аз пък си имах такова, само че от най-различни бобови - леща , бамя , грахчета , различни цветове бобчета , та затова сигурно след години попаднах на мъжа дето прави най-жестокия боб на фурна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аааааа, те бръмбарите с рога не са като елените с рога, съвсем различни неща са.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ястребе, не съм съвсем съгласна.
Скоро си отворих старите дневници. Като казвам "стари" - от 94-та, 95-та, 96-та, например. Не съм търсила да препрочитам нещо определено, просто ей така. Случайно попаднах на няколко доста бурни излияния - нещо се бях сдърпала с майка ми. И се зачетох. Е,припомних си точно как съм се чувствала тогава, помня откъде е почнала разправията, помня изражението и интонацията й. От преди 12 и повече години. И като препрочитам написаното, изпитвам същото раздразнение, че някой може да се заяжда за глупости.
Мога да дам още примери, но засега - толкоз.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сбирка или колекция

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И защо ми е да се връщам някъде, където ще чувствам раздразнение?

Имаше едно стихотворение от Миряна Башева, което накрая завършваше с нещо като "Няма ли да срещна някой, който е забравил думите, че да си поговорим." Понякога и аз си мисля, че втората ни сигнална система играе срещу нас, срещу същността на нещата които преживяваме. (Между другото в "Книгата на Енох" едно от прегрешенията на падналите ангели е, че са научили хората да четат и пишат.)

Чудя се дали бихме развили повече емпатията си, ако не можехме да изразим нещата с думи. Но ако трябва да бъда откровена - много малко от нещата, които наистина ме вълнуват, изразявам с думи. Обикновено дори не говоря за тях. Действам малко в стила на онези нещастници от "Ресторант в края на Вселената", които дрънкали непрекъснато, защото владеели телепатията, а не искали нито да знаят чуждите мисли, нито някой да знае техните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В този ред на мисли да си ковна едно култово класическо парче в личния постингарий:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите