|
Тема
|
 Хербарий
|
|
| Автор |
Okaян яcтpeб (печен легхорн) |
| Публикувано | 24.09.09 00:41 |
|
|
Написаните думи, изречените мисли са като пеперуди, забодени с карфици. Сещате се, нали, когато в училище ни караха да правим хербарии главно от пеперуди - забождаш с карфицата, пишеш отдолу името, систематизираш, класифицираш, лишаваш пеперудата от живот най-общо. Никога не ми е било ясно това с каква цел се прави. Какво научаваш от това? Името на пеперудата? А научаваш ли нещо за същността й? Колко дни живот й остават? Два, три, месец? Къде би отлетяла?
Когато забодеш пеперудата с карфицата, душата й изчезва, ти наблюдаваш мъртвите остатъци от това, което е било някога пеперуда. Уж е същата, но и най-лекото докосване е достатъчно, за да се превърне в купчина прах.
Същото е с емоциите, чувствата, мислите, които човек забожда на белия лист, в есемес или върху друг носител. Те са били живи до момента, когато си ги боднал в хербария. В момента, в който емоциите бъдат заковани с думи, същността им отлита също като душата на пеперудите в хербария.
Колко пъти сте правили хербарий? Колко пъти сте искали от някой да направи хербарий за вас?
|
|
|
|
|
Хербарий се прави от растения, не от пеперуди.
|
|
|
|
|
А това с пеперудите как се казва, прешъз, пеперударий ли? Всъщност снощи се чудех дали "хербарий" е точната дума, щото все пак herb или herba означава трева, билка.
|
|
|
|
|
Аз пък си имах такова, само че от най-различни бобови - леща , бамя , грахчета , различни цветове бобчета , та затова сигурно след години попаднах на мъжа дето прави най-жестокия боб на фурна .
Незнам защо но мен по ме кефи "хербарий " от бръмбари - онези с големите рога - това обаче няма нищо общо с мъжа
|
|
|
|
|
Аааааа, те бръмбарите с рога не са като елените с рога, съвсем различни неща са.
|
|
|
|
|
Ястребе, не съм съвсем съгласна.
Скоро си отворих старите дневници. Като казвам "стари" - от 94-та, 95-та, 96-та, например. Не съм търсила да препрочитам нещо определено, просто ей така. Случайно попаднах на няколко доста бурни излияния - нещо се бях сдърпала с майка ми. И се зачетох. Е,припомних си точно как съм се чувствала тогава, помня откъде е почнала разправията, помня изражението и интонацията й. От преди 12 и повече години. И като препрочитам написаното, изпитвам същото раздразнение, че някой може да се заяжда за глупости.
Мога да дам още примери, но засега - толкоз.
|
|
|
|
|
Сбирка или колекция
Кофти си е. С пеперудите не толкова, но бръмбарите....
А иначе препарираните мисли са хубаво нещо
|
|
|
|
|
И защо ми е да се връщам някъде, където ще чувствам раздразнение?
|
|
|
|
|
Имаше едно стихотворение от Миряна Башева, което накрая завършваше с нещо като "Няма ли да срещна някой, който е забравил думите, че да си поговорим." Понякога и аз си мисля, че втората ни сигнална система играе срещу нас, срещу същността на нещата които преживяваме. (Между другото в "Книгата на Енох" едно от прегрешенията на падналите ангели е, че са научили хората да четат и пишат.)
Чудя се дали бихме развили повече емпатията си, ако не можехме да изразим нещата с думи. Но ако трябва да бъда откровена - много малко от нещата, които наистина ме вълнуват, изразявам с думи. Обикновено дори не говоря за тях. Действам малко в стила на онези нещастници от "Ресторант в края на Вселената", които дрънкали непрекъснато, защото владеели телепатията, а не искали нито да знаят чуждите мисли, нито някой да знае техните.
|
|
|
|
|
В този ред на мисли да си ковна едно култово класическо парче в личния постингарий:
|
|
|
|
|
Сбирка по- ми звучи на това, което периодически правим в този клуб.
|
|
|
|
|
Има една гадинка - по Смолянско и викат "Мед и масло", колкото и нелепо да звучи това име за бръмбър. Години наред си мислех, че съм го сънувала, докато не попаднах на едно такова в колекция. Беше с големината и формата на половин топка за тенис, за която е закрепен малък орех за глава. Ууужас. Беше абсолютно черен и на пъпчици (или дупчици - вече не съм сигурна) и подобен екземпляр открих в един ловен музей някъде между Ловеч и Троян.
|
|
|
|
|
не мога да се съглася, че "излееш" ли нещо на хартия същността му отлита....напротив, запазва се. Точно както при теб....при прочитането на отдавна забравения дневник, чувствата са се върнали, т.е. запазили са се.
Описването на емоции с думи определено освобождава, но не докрай...
|
|
|
|
|
Много ми харесва темата ти - странно нещо са думите.
Никакви гадинки не съм препарирала, труповете ме отблъскват, Ако и да са красиви (не съм съгласна с чичо ти Алис Купър "... умри млад, бъди красив труп")
Емоции препарирам редовно - често ми идват в повече. Рационализирам ги, като ги вкарвам (по-скоро изписвам) в думи - най-добрият начин да превърнеш вредните и излишни емоции в трупове .
Което не важи за мислите и инсайтите - думите им дават живот, правят ги по-реални, задържат ги да не избягат без да ги убиват и ги развиват
|
|
|
|
|
Свързвам спомена за хербарии с детството, когато светът беше слънчев и спокоен, градинките в квартала бяха повече, а парковете ми се струваха специални далечни места за неделни разходки. Дядо ме учеше да събирам листа и стръкове от билки и да ги пазя между страниците на стари детски списания - "Веселые картинки"... От насекоми не съм и не бих могла да правя.
|
|
|
|
|
Оооооооо, това ми звучи като "Алиса в огледалния свят", butterfly, хаха
|
|
|
|
|
Ето ти един впечатляващ "хербарий" от бръмбари.
И на живо е много готин - съвсем истински са
|
|
|
|
|
Определено не съм мазохист, и не бих се върнала нарочно. Тогава исках да потърся едно стихотворение, което бях записала в дневника си. Само че отворих потрешната тетрадка... това беше. А че съм изпитала същите чувства, както когато съм написала онези думи... просто съм емоционален човек, помня такива неща, без да си го поставям за цел. И сега, като превеждам, после, разглеждайки готовата книга, си казвам: "Ей това като го превеждах, бях в еди-какво си настроение".
Но понеже темата отначало беше за хербариите - правила съм, защото ни караха от училище. С листа и някакви растения,у не с пеперуди и бръмбари.
|
|
|
|
|
доста неща. По девичо време пишех много писма, отговорите на които и сега са грижливо запазени в кутии. Повечето са доста прозаични - както е ясно мъжете не пишат много за чувствата си, но не съм си помисляла да ги изхвърлям.
Дневник нямам, но откакто влезе електронното общуване в употреба имам тонове (по-точно гигабайти) разменени мисли, архиви от кю-то, скайпа, бележките от дир-а грижливо защитени с пароли. Преди няколко месеца отворих един такъв файл - четох, та чак се смаях аз ли съм го писала това, спомних си за чувствата около едно пътуване с кола из един проход... Отворих и един архив снимки - един пич ме бе предизвикал да направя история без думи и аз бях съчинила "един ден на моите глезени" в снимки ха-ха - от мушването на краката в чехлите сутрин, през краката на бюрото в обедната почивка до вечерната баня...по часове и минути мнооого перверзно
Съчиненията си ги пазя в един сайт, понякога ги чета и се връщам към емоциите, които са ме накарали да го напиша. Знам, че има няколко човека, които отвреме-навреме ги четат и си припомнят. Не се обаждат, но знам, че са прочели пак нещо-то, което в един минал момент е било свързано с тях...
|
|
|
|
|
не бих могла да направя хербарий от насекоми, освен ако няма пистолет опрян в главата ми.
иначе мен ме има в няколко хербария под различни имена)), но все съм аз:)
бтв-събирам всяка година кестени, като поостареят ги изхвърлям един по един на всякакви места-сипем кестени в парка с малкия-решаваме, че под този храст-на тези трите най им отива да седят)) и там ги оставяме.
Трябва да имам много от всичко
|
|
|
|
|
инсектарий ;)
|
|
|
|
|
Обичай се отзад Тъй като отказвам да пиша в Оня клуб, ще ти говоря романтично тук.
|
|
|
|
|
Аз се обичам отвсякъде. Да се обичаш само отзад е... тесногръдие.
|
|
|
|
|
Прав си. Любовта трябва да е отвсякъде.
|
|
|
|
|
Тва, с тези насЕкоми ме отвращава, да ти кажа.
Изобщо всякакво неживо същество /растение, насекомо/ ми докарва уртикария, най-малкото. Някак застояло, миришещо на мухъл и на тлен ми е.
Никога не съм била способна да ковна емоцията с думи, явно не са ми стигали.
Като по-млада пописвах малко, но целта не беше да закова чувствата си, по-скоро да им дам иносказателен простор.
Before you attempt to beat the odds, be sure you can survive the odds beating you.
|
|
|
|
|
вий двамата, сладури, ме кефите максимално...
|
|
|
|
|
Охооооооо, и нефритения жезъл се появи, добървечер, както казва учтивия лос.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Стига бе , това кълбо от буболечки ли е ? Прилича ми на желатинови капсулки
|
|
|
|
|
Амиии, истински буболечки са си - ей ги в едър план
|
|
|
|
|
... които съм писала до ... не може да ми се обърне Душата, и да нарека адресата "баща" на дъщеря ми, пък "донор" звучи обидно за мъжката част на човечеството... та, до въпросния... и "човек" не мога да го нарека... ... взех да ги чета, и установих, че отварям вратата, онази, с болката... дето бях забравила дори къде е бравата й, толкова здраво я бях затръшнала... и ги прибрах... дори не помня къде ги скатах... Не смятам, че написаното на хартия кара емоцията да изчезне... иначе книгите не биха имали това въздействие, което имат... и този, и други подобни форуми, щяха да са... гробища на мислите... звучи злокобно... тъжно, и - за мен поне - не вярно ...
|
|
|
|
|
ей, и тука пролази:)))
|
|
|
|
|
Не, благодаря.
Не съм съгласна с постинга, но е възможно да не съм те разбрала. Знам, че думите имат значение и не умират толкова лесно.
Дали не описваш професионално изкривяване? Защото работата ти е предимно думи, думи, думи, не винаги истина, но подчинени на целта клиента да получи най-добрата защита?
:)
|
|
|
|
|
Може и така да е. Аз съм в свят, изграден от думи и в двете професии.
|
|
[
