Една жена разказваше спомените си за Аушвиц. Обръснали ги. Облекли им еднакви сиви дрехи. С ужас установили, че не могат да се различават, не разпознават майките, сестрите си ...
Тогава се замислих какъв ужас е да изпаднеш в такава ситуация. Да загубиш не само нещата, които имат някаква материална стойност, а и себе си. Да си заобиколен от еднакви хора, сред които търсиш нещо твое, а не го откриваш. Аз бих се почувствала така, сякаш един и същи момент се повтаря до безкрайност - губи се миналото, губи се и бъдещето, защото са еднакви.

Знам, че е тъпо, но в момента ми е такова настроението - малко съм нервна заради работата. И заради факта, че има една подобна нишка в професията ми. И в живота изобщо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Единствената "забележителност", която не посетих в Амстердам беше къщата на Анне Франк. Просто не можах.
Разбирам, че даваш Аушвиц само за пример във връзка с обезличаването, но за мен този пример е много, много краен.

Думи, думи и нищо повече

Това е травма, която е белязала не само тези хора, но и поколенията им. Живеят сред нас, но са затворени в свой собствен свят и са плашещо различни от нас. Страхът и ужасът все още са дълбоко в тях и ще трябва да минат доста поколения, докато забравят този шок.
А за аналогията с професията ти - обезличаването и влизането в стереотип, който не ти харесва или направо те отвращава, го има във всяка професия. И колкото по-късно си дадеш сметка за конфликта между собствените ти ценности и изискванията на професията, толкова по-трудно намираш компромиса между двете...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Признавам си, че не се идентифицирам с нито една от двете си професии.

I've never been lonely
'Cause me is so kool

Ето тук не искам да живея:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Работих много неща преди да открия това, което искам да правя. Сигурно съм голяма лигла. Когато нещо ме тормози направо полудявам докато не го *оправя* както ми харесва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искам да отбележа, че и двете неща, които върша, ми харесват. Но не се идентифицирам с нито едно от двете. И трето да вършех, и с него нямаше да се идентифицирам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напротив

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много е важно да харесваш работата си според мен. Бих вършила всякаква работа. Ще намеря начин да се абстрахирам. Но защо? Кому е нужно? Работила съм неща които не ми харесват или направо ме травмират. Не, ако не можеш да се усмихнеш по всяко време - тая работа не си заслужава... Дори когато се чудя от къде да го почна пак не бих избрала да работя друго.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите