различни личности не могат да бъдат по-различни от един и същ човек по време на отделни периоди от живота си.
Вчера попаднах на цитат на тоя цитат, много странно, точно по време на размисли за това, как не само и не толкова хората, а и всички предмети наоколо(всички! дори и планините, но там дискретните порции са много по-дълги от човешки живот примерно, край на скобата!:-)) )се променят на малки дискретни порции, но крайният резултат неизменно е един и същ: имаме съвсем различни хора, личности и дворове на къщи дори...Напоследък си мисля, че, ако изключим самата къща на село, всичко наоколо е различно от детските ми спомени. В много голяма част от промените, волно или не, съм замесен и аз: оцелялото от двете дървета, засадени в пристъп на странен каприз в 7-8 клас от мен, в момента е голяма липа и въпреки, че съм и батко с 15-ина години, е 10 пъти по-висока от мен и сякаш ме покровителства с клоните си, нелишена от доза снизхождение, ала и добронамереност

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За спомени, които от разстоянието на времето не отговарят на действителността ли говорим? Или въобще за спомени?
Ако са детски, то те винаги са деформирани от настъпването на зрелостта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами... зависи. Преди няколко години по разни срещи на съучениците ми от 5 до 7 клас, след това сме коментирали кой как се е променил - някои по начин, който им "отива", като че ли се е оказал типичен за тях и може би такива са интровертите; други са коренно различни от новата среда и продължават да се променят и кат че ли е по-често при екстровертите. А при доста от тях как пък са се развили нещата досега, не знам... Но пък винаги има и изненади.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Все пак колкото и да са различни в един момент човек може да извика в себе си някое предишно същество. В смисъл да се почувства така, както се е чувствал преди 20 години - с всичките му атрибути - да си припомни моменти, които е изживял с всичките си сетива.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

помня шоколадите Кума Лиса, които ми носеше баща ми, как ме гонеше около кухненската маса, а аз хем се смеех, хем ужасно ме беше страх..от малка съм си бъзла.
помня как дадох вода на брат ми като бебе, направих го от най-добри подбуди-чух баба ми да казва-"бебето е жадно". той се задави, баба ми и майка ми влязоха в стаята и докато едната го свестяваше, другата ме запрати в коридора, летях сигурно 2 метра и се скрих под закачалката. била съм на 3 години и нещо.
помня как ме носиха на ръце, когато бях на 15 и за първи път плаках заради момче.:)))
помня как ме вдигаха рано сутрин, когато беше време да бера царевица, (Киро, сори, ще пасувам за гроздобера ти) и чуството на безкрайна физическа умора, празнота в главата и някакво удовлетворение, когато денят свършваше.
......и т.н., и т.н.:)

Изяж бобър - спаси дърво!

Да сравняваш гроздобер с царевицобер по селски! Това е все едно да сравниш нежна игра с език и брутално изнасилване от разгонен, свръхнадарен слон-маниак! И пак е слабо! Ще ми уплашиш хората, недей така!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може след няколко години, 20-трудно, 50- йок. Или в последния случай вдетиняването вече няма да е а(след Бе) а А-прим))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

о, има да разказваш за слона. кога ти се случи?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Пъpпъл на 20.08.09 12:36.

И оттогава си дадох тържествен обет да не влизам в царевичен блок след настъпване на млечна зрелост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

дори в цифров вид да бяха, отново щяха да са различни, защото възприемащите ги биха били различни:-))
както в КМ: наблюдателят влияе на събитието...