Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 03:51 20.05.24 
Непрофесионални
   >> Романтични души
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Тема Продължението от вас?  
Автор Smile (мълчалива)
Публикувано11.08.09 13:17



(по предложение на Ястреба от една друга тема - този път не пиша за задръстване. Злодейка ми даде разрешение)

Сънят беше ужасен – някой ме отвличаше. Беше ме хванал изотзад, ръцете му се бяха сключили като желязно менгеме под гърдите ми и притискаха ребрата ми. Не можех да дишам. „Съпротивлявай се” – крещях си. Но вцепенена от ужас - не можех да помръдна. Въздухът ми бе на свършване, опита да си поема дъх докара нова болка в ребрата ми.
Събудих се. Любвеобвилния пес порода Голдън Ретрийвър с палавото име Съни се бе излегнал отгоре ми и очаквателно ме гледаше с топлите си влажни очи.
- Пак ли ти се пишка? – измърморих, но отхвърлих завивката на страни и пуснах крака на пода.
След разходката, при която се опитвах да не разлея препълнената си чаша с кафе докато кучето ме размятваше зад себе си като флаг на сомалийски пирати, успях да си взема светкавичен душ и да хукна към спирката. Както винаги закъснявах от графика си, но този път бяха някакви си десетина минути – нещо, което можех да наваксам, ако нямах проблем с автобусите.
Изстрелях се като ракета в мига, в който автобуса отвори вратите, на слалом минах изпречващите ми се хора тичайки към подлеза. Ако имах късмет втория ми автобус щеше да е закъснял минута-две и щях да го хвана без да се наложи да чакам следващия. Мразех ги тия моите шефове, които бяха изместили офиса така, че трябваше да сменям два автобуса за да отида на работа. Е, за Софиянци това може би беше нормално, но за нашия град си е направо живо прекарване.
Задъхано започнах да изкачвам стълбите на подлеза като се опитвах едновременно да не прегазя слизащите хора, да не изпусна чантата си и да видя номера на спиращия на спирката автобус. Една баба продаваше плетени покривки точно на края на стената и ми пречеше да видя табелата. Спрях се за секунда и протегнах врат.
Точно в този момент две ръце ме сграбчиха изотзад. Някой ме повдигна, краката ми увиснаха гротескно. „Добре, че не съм с чехли” – помислих си облекчено, защото иначе те щяха вече да са се изхлузили от краката ми.
Задъхан мъжки глас изпръхтя в ухото ми:
- Нашия е, давай, давай.
„Кой е нашия?” – щях да запитам, но в този момент ръцете му ме сграбчиха още по-здраво под гърдите ми, притиснаха ребрата ми и ме понесоха нагоре по стълбите. Краката ми се люшкаха неуправляемо, ръцете ми изтръпнаха от притискането през подмишниците, чантата ми се изхлузи и ме заблъска през колената.
- Пусни ме! – сгърчих се аз – Пусни ме бе – заритах с крака.
Ефекта беше нулев. Носена от ръцете, събрала погледите на минувачите и чувстваща свистящия вятър в ушите си бях покачена на автобуса. Мъжът ме пусна, инерцията ни запрати към седалките и една дръжка се заби болезнено в стомаха ми.
- Успяхме – ликуващо произнесе мъжът зад мен.
„Успяхме ли?” – усещах как гневът в мен се заражда от пръстите на краката ми и клокочи нагоре по тялото. Затворих за момент очи, оставих го да ме изпълва и изпълва и изпълва докато стигне до главата ми. Усетих как зачервява лицето ми, как уголемява очите ми и пищи в ушите ми.
Изправих се с достойнство, пригладих непоправимо измачканата ми риза, оправих гънките на полата и изпънах рамене.
В този момент автобусът тръгна и ме запрати в ръцете на мъжа. Той инстинктивно ме прегърна и запази равновесие.
Размахах ръце, блъсках с лакти неговите опитвайки се на наруша обръча на ръцете му и даже се опитах да го настъпя няколко пъти.
- Пусни ме. Пусни ме бе! – изсъсках със змийска злоба.
Обърнах се със замах, разкрачих леко крака за стабилност и се приготвих да размажа моя похитител като хлебарка на хладен под. Бавно повдигнах глава, издухах кичур от косата ми, който препречваше летящите от очите ми мълнии и го погледнах с най-яростния поглед, на който бях способна.
..................
Как според вас трябва да се развият нещата от тук нататък? Дайте да видим кое ще е най-доброто продължение.

Редактирано от Smile на 11.08.09 13:25.



Тема ...нови [re: Smile]  
Автор KиpoАдминистратор ( )
Публикувано11.08.09 13:37



"..насмешливият му поглед, дълга, но не много нечистоплътна кестенява коса може би нямаше да бъдат достатъчни, но яркият му нимб и особено баджът, който носеше, го издадоха: Бе самият Архангел Михаил. Най-сетне попаднах на мъж, когото нямаше да се посвеня да спомена при следващия си разказ за сутрешното изпишкване на кучето..."





Тема Re: ...нови [re: Kиpo]  
Автор Smile (мълчалива)
Публикувано11.08.09 13:54



"...Чудех се как ли се подхожда към едно божество, опитвах се да си спомня дали някой (взезнаещ администратор) от форумите не беше се словоизлиявал на тази тема, но накрая реших да заложа на вечното женско оръжие - бюста. За съжаление подплънките около маломерните ми гърди се бяха разместили затова преструвайки се, че се навеждам напред за да си поема дъх, бързо бръкнах под чашките и ги наместих. Такааа, вече можех да атакувам..."





Тема светецът, обаче,нови [re: Smile]  
Автор KиpoАдминистратор ( )
Публикувано11.08.09 13:56



ме плясна незлобливо по дупето и попита:
-Скъпа, имаш ли телефона на Вожда...?



Тема Re: светецът, обаче,нови [re: Kиpo]  
Автор Smile (мълчалива)
Публикувано11.08.09 15:02



"Вожда!" - изръмжах негласно аз. Отвориш

- Вожда, отвориш -Вожда, мушнеш се под завивките за да подремнеш след дълъг ден - пак Вожда, зареден в очакване започва да разхожда ръцете си по тялото ми!!!
Чак ли толкова е магнетичен този човек - почесох се мислено по главата.



Редактирано от Smile на 11.08.09 16:12.



Тема хахаха...(офф)нови [re: Kиpo]  
Автор Boждa (на племе телета)
Публикувано11.08.09 16:04



безценно...



Тема Re: светецът, обаче,нови [re: Smile]  
Автор Kaлoмaин. (същата)
Публикувано11.08.09 16:12



Опитах се да прикрия раздразнението си - Вожда, та Вожда! А и тези некадърници с неясна ориентация - намерили кого да питат! Ако те не знаят къде е Вожда, тогава кой?!

И тогава ми просветна - да не би да има проблеми при строежа на седмото небе? Загубили са си майстора!



Тема Re: хахаха...(офф)нови [re: Boждa]  
Автор Aulus Vitellius Celsus (N.R. magistrate)
Публикувано11.08.09 17:59



Произходът и расовата принадлежност на Вожда бяха загадка дори и за самия него. Знаеше се само, че предците му бяха избягали от Хондурас в трюма на един ферибот, но той галено викаше на прародината си - Гондор.
И за да подчертае испанския си произход, остави косата си цяло лято неподстригана и нересана, така че да му завиди и най-изпадналия хипар.
В допълнение към това, сладостратсните погледи, които мяташе изпод обилно космясалите си вежди по всичко двуного /независимо от пола му/, както и общият лежерен вид на небръснатата му физиономия, веднага му спечелиха славата на квартален сваляч, когато пристигна в Метрополията...



Редактирано от Aulus Vitellius Celsus на 11.08.09 18:01.




Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.