Началото на тази тема е трудно. Не поради други причини, а защото някои теми са на други езици. Или друго световъзприятие, мелодика, както щете. По-лесно ще ми е да напиша това, което мисля, на английски. Опитът ми показва, че понякога е по-лесно да кажеш на някого, че го обичаш или че ти е непоносим на език, който не ти е матерен. Просто защото в тези моменти не се влага нужната емоция. Един вид, това не ти бърка в душата.
Днес разсъждавам върху идеята на Киро (админа), че нещата (реалността), са по-красиви на слънчева светлина. Или че там са истински. Киро, няма истински неща. Има истина за някого, която е неистина за другиго. С Пръча, докато пътувахме в неделя към София, се чудехме защо спря да пишеш стихове. Това е защото те обичаме.
Има теми, които са трудни. Като тази. Принципно нямам проблеми да говоря за каквото и да е. Думите са ми приятели. Времето - също. Но сега всички са се изпокрили. Моля, докато четете това, чуйте

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от DaCat на 24.06.09 10:45.

За абсолютната истина е ясно - там няма какво да се коментира.
А хоризонта не мога да го фокусирам и да го определя, ако беше толкова близо, че да можех, нещо друго щеше да ме мами ...

Сърцето се усмихва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъкмо тогава се появи лисицата.
- Добър ден – каза лисицата.
- Добър ден – отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
- Тук съм, под ябълковото дърво…
- Коя си ти? – каза малкият принц. – Много си хубава…
- Аз съм лисица – рече лисицата.
- Ела да поиграем – предложи й малкият принц. – Толкова съм тъжен…
- Не мога да играя с теб – отвърна лисицата. – Не съм опитомена.
- Ах, извинявай – каза малкият принц. Но като помисли, добави:- Какво значи “да опитомиш”?…
- Това е нещо отдавна забравено. Значи “да се обвържеш”.
- Да се обвържеш ли?
- Разбира се – потвърди лисицата. – За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света.
- Започвам да разбирам – каза малкият принц. – Има едно цвете…, мисля, че ме е опитомило.
- Възможно е – каза лисицата. – На Земята могат да се видят всякакви неща…
- О, не е на Земята – каза малкият принц.
Лисицата бе много озадачена:
- На друга планета?
- Да.
- Има ли ловци на тази планета?
- Не.
- Това е интересно. А кокошки?
- Не.
- Нищо не е съвършено – въздъхна лисицата.
Но пак се върна към мисълта си:
- Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата…
Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
- Моля те… опитоми ме! – каза тя.
- На драго сърце – отговори малкият принц, – но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил – каза лисицата. – Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
- Какво трябва да направя? – попита малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив – обясни лисицата. – Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо…
На другия ден малкият принц се върна.
- По-добре идвай в един и същи час – каза лисицата. – Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си… Необходими са обреди.
- Какво е обред? – попита малкият принц.
- И това е нещо отдавна забравено – каза лисицата. – Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове. Моите ловци например имат един обред. В четвъртък танцуват със селските момичета. Така четвъртък е един прекрасен ден! Аз ходя на разходка чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всички дни щяха да си приличат и аз нямаше да имам миг покой.
Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:
- Ах! – каза лисицата. – Ще заплача.
- Ти си виновна – отвърна малкият принц, – не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя…
- Разбира се – каза лисицата.
- Но ще плачеш! – рече малкият принц.
- Разбира се – каза лисицата.
- Тогава не печелиш нищо!
- Печеля – отговори лисицата – заради цвета на житото.
И добави:- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо – каза им той. – Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света.
И розите много се смутиха.
- Хубави сте, но сте празни – продължи малкият принц. – За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.
И се върна при лисицата.
- Сбогом… – каза той.
- Сбогом – каза лисицата. – Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
- Същественото е невидимо за очите – повтори малкият принц, за да го запомни.
- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза… – каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина – рече лисицата. – Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…
- Аз съм отговорен за моята роза… – повтори малкият принц, за да го запомни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвам се. Преди години моето беше потънало в една черна тиня. Едвам го намерих. Уплаших се да не би и ти да си изгубила своето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Споко, аз съм яко кучи, няма такава опасност при мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако под "дарк" разбираш спонтанно желание, което прикривам-то тогава съм умерено дарк:) поощравям спонтанността си, защото иначе много премислям нещата.
за справката:
1. Вожда редовно го шляпам..където дойде))
2. За любовта на Ноа, Киро ще трябва да се бори:)) Като излизаме с нея, моя младеж сяда на масата в кръчмата и казва-"До мен ще седне Лали"))
3. Какви стихове пише Киро админа, при условие, че е такъв романтичен агностик))?
4. Другия път ме прегърни:)) Пръча ще гушне Вожда и всички ще са щастливи:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите