Аз нещо не мога да разбера.
Вчера се разбих да говоря глупости и виртуалните индивиди се убиха да ми вярват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бях спрял до Високата Чешма да си напълня от Най-Хубавата Вода На Полуострова, когато откъм стария исторически път дойде един моторист с кош. По-точно моторист, който караше мотор с кош. Моторът бе някакво старо Чезе, еба ли му мамата, такива няма вече, от ...не Байтошово, ами Вълкочервенковско време. Та той спря и извади стъклена дамаджана да си я пълни. Докато ме чакаше, извади вестник и се зачете. Не обърнах внимание какъв.
Свърших с пълненето и тръгнах да товаря десетлитровите туби в колата, тъй като бяха 4, хванах две и направих един курс, оставяйки другите две и двете вафли в легена на чешмата. Уточнявам: бе горещо, макар, че бях пуснал климатика в колата малко, вафлите бяха на таблото и слънцето ги бе напекло, та те се бяха разтопили. Най-обикновени Морени с фъстъци, с червените обвивки, знаете. Та ги метнах за две минути в свръхстудената вода в легена на чешмата да се стегнат. Когато се върнах за втората двойка туби, видях, че човекът гледа в чешмата, вероятно вафлите. Видимо се поколеба и попита: какви са тия вафли? Естествено, помислих го за луд. Не мога да кажа, че не харесвам луди, просто не искам да имам нищо общо с тях, тъй като ценя времето си и не обичам да го харча за неща, които са ми натрапени, било то и разговори, най-често относно политическото положение у нас или по света, в по-мекия вариант относно футбола и как Бербо бил велик, пфу, примерно. Та попита ме той това и...чакай, след малко ще продължа.

Редактирано от Kиpo на 30.05.09 10:11.

Аз го гледам в очите и виждам, че НЕ Е луд. имам вроден усет за тези неща, просто видях, че е съвсем нормален човек, освен това ми се стори, че отнякъде го познавам.
Казах му: " Ми някакви скапани Морени, де да ги знам!"
-Аха-каза. И продължава да ги гледа, ама както малко дете би ги гледало, просто не мога да повярвам. Викам си на акъла: ебаси сюрреализма. Казвам: Искате ли едната? И без туй, викам, две са ми много. Поколеба се само за миг, преди да откаже, но ми бе достатъчен:
-Ето- викам-оставям едната на каменния парапет на чешмата отгоре, ако искате я вземете, ако не- някой ще я вземе или някое горско куче, навъртат се тъдява...
Същевременно, виждам, онзи е напълнил дамаджаната, затворил я е с някаква странна дървена тапа, оставил е вестника отгоре над чешмата.
Аз оставям мократа(отвън, тя е неразпечатана), но изстудена вече вафла до него, за да не я намокри.
Следва интересната част: Оня вади някакво портмоне от ония, старите, дядо ми имаше такова, лека му пръст(на дядо ми, не на портмонето!) и вади отвътре няколко банкноти. Отделя от тях един лев и ми го подава. Левът- емисия 1974. Бай Тошовски, соц лев със паметника на Шипка ли беше отпред и герба със сърповете и житните класове. На мен ми става крайно нереалистично-отсъстващо и му викам съвсем сериозно: О, моля Ви, това НЕ СТРУВА толкова, няма да взема пари от Вас! Оня се фръцва, вади някаква монета, оставя я съвсем безмълвно на вестника, взема вафлата, слага дамаджаната в коша на мотора, пали го и тръгва към Историческия път, оня с разбития асфалт на Петрохан, без да каже дума повече.
Поклащам глава, товаря и другите две туби в колата. Връщам се да се освежа последно на студената вода, плисвам си хубаво лицето.
Прибирам втората вафла, поглеждам монетата до вестника. Монетата, естествено, е отново социалистическа емисия от 1962, 50 стотинки. Вдигам рамене. От чисто любопитство вземам и разглеждам и вестника. Изглежда съвсем нов, само леко намачкан от еднократно прочитане. "Работническо дело", 23.05 1976 година.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kиpo на 30.05.09 10:16.

хехехе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

като 4-годишен не можех да вдигам 20 кила. Но като не вярваш- твой проблем, скепт...ицизъмски.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това ти е било кофичката за пясък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преди малко без да се усетя, в бързината се опитах да кликам с мишката върху буквите по клавиатурата

Не призовавай бесовете ми когато съм на пристан и съм кротък

We need focus?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А аз се обърках, че екранът на компа ми е тачскрийн и цъках върху него.
Особено интересно е като гледам клипчето, което е пуснал Вожда и докосвам с ръка...героите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а вчера вижте какво писмо получих от жена ми:

Скъпи съпруже,

Пиша ти това писмо, за да ти кажа, че те напускам.

Бях добра съпруга 7 години, но няма с какво да се похваля. Последните
две седмици бяха пълен ад. Шефът ти се обади, за да ми каже, че си
напуснал работа и това беше последната капка.

Миналата седмица, когато се прибра от работа не забеляза, че си бях
направила прическа и маникюр, че сготвих любимото ти ядене и дори носех
секси бельо. Прибра се, нахрани се за две минути, гледа телевизия и
легна да спиш. Дори не ми каза, че ме обичаш и не мо докосна. Или ми
изневеряваш, или не ме обичаш, което и да е от двете няма значение.

П.С. Ако се опитваш да ме намериш, недей. С БРАТ ти се преместихме в
Испания. Приятен живот!


Подпис: Бившата ти жена

Написах и отговор, но още не знам къде да го изпратя


Скъпа бивша съпруго,

Твоето писмо е най-хубавото нещо, което ми се е случвало през последните
години. Наистина бях женен за теб седем години, въпреки че може да
поспорим колко добра съпруга си била.

Гледам телевизия, за да заглуша постоянното ти мрънкане (но не помага).

Наистина забелзах, че си се постригала миналата седмица. Първата ми
мисъл обаче беше, че приличаш на мъж, а майка ми ме учила “когато не
мога да кажа нещо добро, да замълча”. Когато сготви любимото ми ядене,
явно си ме объркала с БРАТ ми, защото не ям агнешко от седем години.

Отидох да спя, защото етикета 49,99 на новото ти бельо още стоеше.
Молех се да е съвпадение, че брат ми ми взе 50 лв назаем същата сутрин.

Въпреки всичко това, аз още те обичах и смятах, че може да го
преодолеем. Затова, когато разбрах, че съм спечелил 10 милиона от джак пота на 6/49 напуснах работа и купих два билета до Ямайка. Когато се прибрах
обаче, теб вече те нямаше.

Предполагам, че всичко си има причина. Надявам се да получиш това, което
винаги си искала. Адвокатът ми каза, че благодарение на твоето писмо
няма да получиш и стотинка от мен.

П.С. Не знам дали съм ти казвал, но брат ми Иван, всъщност е роден
Иванка. Надявам се това да не е проблем.


Подпис: Червив с пари и Свободен!

Не призовавай бесовете ми когато съм на пристан и съм кротък