Има една детска пързалка в парка до нас, голям каменен слон. Преди няколко години реновириаха всичко, сложиха хубави люлки и катерушки, но оставиха слона. Този слон е свидетел на етапите, през които мина синът ми, докато го покорява-етап едно, когато заставаше горе ужасен и не помръдваше, зад него се образуваше опашка от деца, а аз не можех дори на пръсти като се надигна да му стигна крака, та се налагаше да разбутвам хлапетата и да се пускам с него-етап две, когато все пак се пускаше, но преди това казваше-"дай ръчичка"-та до етап три-когато лети с бясна скорост по каменния му хобот и тича да се пусне отново и отново.
Днес, след дъжда, нямаше много деца изведени навън. Нямаше конкуренция за слона. Аз, както обикновено стоях отпред и го чаках да се пусне, когато се загледах в издълбаните улсеи на пързалката-там, където детето сяда, преди да се пусне-колко ли деца са се катерили по този каменен слон, за да направят такива улеи и да издълбаят така стъпалата, колко време е минало- години, години наред-20-30-40? И за момент-ей, така, спонтанно ме обзе ужас, страх от времето. Вече не виждах пързалката, виждах времето, което минава, виждах себе си, как остарявам, трите бели косъма, които видях преди седмица в косите си и не се впечатлих чак толкова, днес пак изникнаха в мислите ми и всичко това стана за броени секунди.
Ако тогава е станало земетресението, нищо чудно, че не съм го усетила.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хех! Колко бели косми имаааааам. Плашат ме загубите на хора, които обичам. Времето - това му е работата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

си минава. за нас - ту много бързо, ту много бавно. а всъщност - равномерно. често ме връхлитат мисли за това какво е било, какво е и какво ще бъде. и тези мисли по-често са с отсянка на страх, яд, съжаление. че нещо не съм направила както трябва, че нещо съм пропуснала, че е трябвало да завия надясно вместо наляво. неприятно е това да са мислите ти в два посреднощ - нито време за четене, нито за гледане на филм, нито за писане на болезнено-искрени теми в блога.
понякога усещането ме връхлита, когато видя майка с деца на улицата или двойка тинейджъри да се целува насред улицата, когато прочета как някой си е постигнал еди какво си.
празни мисли на един празен човек.

http://desisportrait.blogspot.com

Това да не е оня слон от сънчо едно време?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен може би половината ми коса е побеляла, но не искам да я боядисвам. Харесва ми. И наистина всеки път като се замисля за бели коси се сещам за баба ми - на 40 тя е изглеждала съвсем побеляла. Сигурно съм взела нейния ген, но не напълно.

Това ми напомня на времето, когато се прибирах нощно време от работа (имаше един период когато докато студентка работех на смени в една пералня) и зяпах в прозорците. Представях си какво ли правят хората зад пердетата и се опитвах по това, което се виждаше, да си ги представя - какви са, какво правят в момента, за какво си говорят и т.н. Е, тогава бях извън времето - в един и същи момент можех сякаш да изживея всичките им животи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ей, знаеш ли, че май е този слон и костенурката е същата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Леле, ти си много смела.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

добре, че в момента не съм във фазата на среднощното будене и неспане до сутринта. ужасно го мразя този етап.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То сигурно и аз имам повече бели коси, но не се оглеждам често в огледалото.
Вчера наблюдавах едни баби в полето-прегърбени, на поне по 80 години, жега, 2 следобед-те копаят. Що за поколение е това...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поколение, свързано със земята. Ние сме поколение, свързано с книгите, а тези малките чавета, дето ги пързаляме по слоновете сега, са поколението на компютрите.

Your future dream is a shopping scheme.