Не знам какво се размислих за съжалението. Дали съжалявайки някого, по-скоро не го унижаваме? Ето, просяците на улицата - ми вменявам си вина, че не материализирам съжалението , което предизвикват. Хората в неравностойно положение - вина, но затова, че аз съм здрава, а те не са. Че аз имам що-годе сносен живот, а те - не.
Не знам какво е да си изоставен, да не познаваш родителите си, да си загубил някое от сетивата си...не искам повече да изброявам.
Знаете ли, тъмнината най-много ме плаши.
Защо, мамка му, ощетените по някакъв начин хора са толкова силни и приемащи живота си нормално, оценяващи това, което имат? Останалите все се оплакваме, все нещо не ни достига, все страдаме за някакви липси, които не са толкова важни.
Може би просто трябва да кастрирам съжалението си, за да не се размножава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямаш вина за нечий погрешен избор, личен или не. А ако ти харесва да се чувстваш виновна зарад' самото чувство-те нямат вина за това, че правиш тоя избор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Избор? За просещия - да, но в другите случаи?
Именно, искам да избия това от главата си, защото донякъде това ме кара да се чувствам добре. Извратено , нали? Чувство за вина да е равно на съпричастност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако обичаш да се чувстваш по тоя начин, вместо просто да изхвърлиш от главата си нещо, за което не носиш такава по който и да е начин!

Вземи например гладуващите в Източна Африка. Там е люлката на нашия биологичен вид. Навремето по-силните местни индивиди са изгонили предците ни оттам. Сега, 10 или 100 хилади години по-късно ние сме организирали своята икономика и земеделие така, че с нищожен процент от нейната продукция да можем да изхраним потомците на същите тия индивиди, по-силни от нашите прадядовци и изгонили същите в ледените простори на Европа. Трябва ли аз да чувствам вина за едното или другото? Просто - факти и нечий избор, в случаят дори не мой. Гладуват? Вдигам рамене, не виждам причина да се чувствам нещастен за това. Вината не е моя.

Те ли са избрали опустиняването и сушата там? Някога Сахара е била савана, както си личи от рисунките в Тасили. И хората не са били толкова много, че да им липсва жизнено пространство в Африканския континент... Така че изборът е да им съчувстваш или не, както преди е бил - да ги колонизираш или не, да внесеш там своя култура или не, да черпиш ресурсите от земите им или не, да взимаш роби или не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Roxy на 14.05.09 11:05.

Говорим за реални неща, не изтъркани, чак втръснали кухи левичарски фрази.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм казала, че всички тия неща са негативни. В реалните случаи зависи дали имаш участие в нечий избор/факторите за него или не. Има неща, които човек не си избира...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много хубава тема, предстоят пространни разсъждения

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Темата ме впечатли, отговарям ти, без да съм прочела другите отговори.
Отговарям като човек, който не разполага напълно с едно от сетивата си, а именно - зрението. Па рождение съм с атрофия на очния нерв, на практика виждам само с едното си око. Винаги съм се ужасявала от мисълта, че някой може да ме съжалява, винаги съм искала да бъда приемана по възможно най-нормалния начин. Вярно, сега наистина приемам живота си по най-нормалния начин, и вместо да се тюхкам, че съм със слабо зрение, се старая да правя възможно най-много от нещата, които правят другите хора. Оценявам това, което имам, защото съм се борила, за да го имам. И наистина мисля, че този проблем ме е направил силна, именно поради причините, които изброих. Понеже за много неща е трябвало да полагам повече усилия от другите и да доказвам, че проблемът ми не ме превръща в по-низше човешко същество. Е, миссля, че успях.
Проблемът в България е, че сякаш много хора не правят разлика между съжаление и съчувствие. Не визирам теб, в никакъв случай, това са си мои наблюдения. Аз лично съм имала случаи, когато едва ли не ми е внушавано, че трябва да се самосъжалявам. Напротив, всеки ден отчитам хубавите неща в живота си. И съм благодарна за тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тя трябва да бъде обект на възхита. Но и съжалението, и възхитата са излишни...или не, по-скоро те са си наш проблем:-) Не на обекта, към който е насочен векторът им.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите