Re: Драги ми Смехурковци, / Общества / Непрофесионални / Романтични души

Из "Романтиланско царство" от Р/ом/ан Бос/и/лек
Седнах да ви пиша , че хем да ми премине , хем да се посмеем . Нали знаете мойта баба СароЛана ? Гиздава , надута ходи като пуйка . Из селото ни кално , посред дъждовете на априля , хвана се повярвай коконата велика , модно ателие да прави , стринки да облича . Аз нали ме знаете , мои Смехурковци, дълго на място не трая , та взех да се тръшкам пред мойта баба засмяна :
- Моля ти се бабче , жива да си ! Позволи ми да заслужа твойта доброта голяма . Нека в твойта модна къща пръв помощник да ти стана!
Рипна да се смее баба СароЛана . Не разбрах на време що и стана . Но тя придърпа ме в прегръдката голяма и ми рече :
- Хайде сине , що да не помагаш ? Утре от зарана в ателието ще захвана занаят шивашки да те уча , барем да прокопсаш .
Сурнах се от радост . Хукнах аз на двора . Котката избяга , кучето залая .
Слънцето голямо щом изгря в зарана , душата Пурпулинска пърхаше от радост . Бягах през поляната зелена , хвърках окрилен от радост , по – бързо да достигна , да зарадвам баба СароЛана .
Тя стоеше гордо , току пред тезгяха , съща пуйка докаросана в премяна . Първата клиентка беше стрината ВождАна . Тя от как се помня все си
беше съща повлекана . Влезе па се заосуква , та започна да подръпва платовете скъпи :
- Аз съм тука , драга СароЛано , да ме премениш за първа пролет , да съм гиздава , красива , та на Гергьовден също като слънцето да грея .
- Що се косиш , мила стрина ми Вождано , давай избирай си плата , да скроим ти роклята по рано !
Тъй усмихнато мълвеше мойта мила баба , аз сновях покрай и с куп топлийки в кутийка . Баба се въртеше с аршина , па току подвикне :
- Давай следваща топлийка , Пурпулане , не се мотай , че роклята кога ще стане ?
И аз подавам , ама тайно съшивах за пердето подплатата на стрината Вождана . Не питайте ме , братя и сестри романтиланци, що съм го направил , ама още помня боя миналото лято , дето стрина ти Вожданка тъй излъга мойта баба за изчезналото сладко .
И така щом свърши пробата голяма , баба съблече стрината Вождана. Навън изтичах бързо викнах с пълно гърло :
- Бързо бягай , стрино Вождано , тичай докато е рано ! Ютията забравила си в къщи май , пушекът се вие от към десния и край
Брей как хукна таз жена да бяга . Роклята на нея на парцали стана . Гащите и бели се развяха , ама тича като хала , че белята стана . Както се досещаш бой голям изядох , ама вечерта като сама поостана чувах как се смее тихо баба Саролана , на случката днешна .
Това е от мен за сега драги ми Смехурковци !
Поздрав най сърдечен ,
ваш приятел печен ,
весел Пурпулинко !

Всяко съвпадение с реални лица или събития е случайно и е плод на авторовото въображение -