Нещо влязох в драскачески цикъл (или може би зацикляне). След вчерашната тема за генезиса на романтиката и днешния рецептурник, особено в коктейлната му част, рязко се присетих за едновремешните купони, които напоследък сякаш много ми липсват.
Та ето какви купони си правехме преди време:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, много ясно, че не пречат. Да не мислиш, че ние сме се кротнали? Не, не сме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Предишните откачалски купони не ми липсват. Мога само да благодаря на Господ, че въпреки всичко съм жива и здрава. Сегашното положение ме устройва идеално.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност на мен ми липсва спонтанността на събиранията. Преди за половин час можехме да се организираме за купон, сега трябва да се уведомяваме една седмица по-рано. Може би това е разликата, която ми е най-дразнеща. Но няма как, действа се според обстоятелствата.

Your future dream is a shopping scheme.

Това наистина е досадно. Никога не планирам купон освен по изключителни поводи. Нас приятелите ни намират сами - офиса ни е в непосредствена близост до две кръчми а наоколо има още четири.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Остаряваме бавно, неусетно почтиииии, много видимо аз, по-невидимо тииииии.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това лято бяхме на Черноморец по препоръка на наши приятели. Хванах се да ровя из нета за място, където да спим и очите ми се спряха на едно комплексче от две къщи, с градина помежду, много пипнато. Направих резервации, като очаквах наживо да не е толкова добре, колкото на снимките в нета, но учудването ми бе огромно, когато се оказа, че наживо е много по-добре, отколкото това, което видях в нета.
Просто няма как на снимките да се предаде атмосферата на коктейлбара, който се помещаваше във въпросната междукъщна градина. Все едно си в един друг свят.
Вечерта искам аз менюто, хвърлям един диагонален поглед и виждам редица коктейли, които обичам. Моментално обаче поръчвам едно МОХИТО, понеже ми се стори най-удачният избор за горещата вечер. Попитах бармана: "Нали има мента и лайм в мохитото?" Той вика: "Не ме обиждай, как без тях".
Гледам аз какво ми забърква и всичко беше, както си му е ред: ментови листа на дъното, сок от лайм, захар, листата се смачкват на дъното на чашата, но не много силно, за да не станат листата на пюре, после бял ром, газирана вода, стръкче мента за украса, резенчета лайм, фантазия.
Носят ни коктейлите, обаче аз вече бях леко напред с материала, тъй като идвахме от един ресторант (за него друг пък, че ми се сдухва настроението като се сетя), и на мен ми хрумна великолепната идея да пробвам нещо, което кроях от месеци.
Значи, тъй като МОХИТОТО се сервира със сламки, в случая две, а винаги ми е било мерак да си завра сламки от коктейл в носа и духайки през тях, да си разбъркам коктейла, реших, че това е перфектната вечер и място за тази проява. Принципно ме възпираха да направя това, обаче аз - не, нау ор невър.
Ръгам сламките по една в носна дупка, поемам дълбоко въздух, и силно издишвам през носа. В този момент се случиха едновременно няколко неща: коктейлът забълбука, гарнитурата вътре се вдигна нагоре, аз почнах да се хиля, половината коктейл бе издухан по мен и по масата и токът спря. Това последното нямам идея защо се случи точно в този момент, но беше доста ефектно.
Барманът бе толкова безкрайно впечатлен от мен, че и до ден днешен си общуваме по скайпа. Мисля това лято пак да му пробвам от МОХИТОТО.

Your future dream is a shopping scheme.

Лайм са тези зелените лимони, дето са по-малки по размер от жълтите.

Your future dream is a shopping scheme.