Вижте:
Куче-помиярче притичва по тротоара.Кучето е твърде добре съоръжено за зимата-освен дебел,груб кафяв кожух,някой го е облякъл(!) в найлоново сюртуче,много добре вързано на две местенца ,което да го пази от мокротата на топящия се по гръбчето му сняг.
Кучето притичва забързано,а аз дори излизам за да го проследя с поглед,толкова е ценно като етюд-то разбира ,хвърля един поглед през рамо,кимва и продължава забързания си бяг!

Гледам снега.
Знаете ли,че ескимосите имат ...колко? Стотина-там някъде-думи,обозначаващи това явление във всичките му форми?
Предполагам,че това е сняг номер 5-бързо трупащ,на парцали ,големи и много,а празните пространства между парцалите са запълнени с малки снежинки-шестолъчни,игли,парчетии и всичко-не остава и един кубически милиметър !Свободен !
Всичко се сипе,мята,върти и суче,а от време на време порив ня вятъра освобождава клоните на дърветата от натрупания по тях сняг и настава истинска снежна вакханалия!
Днес едно много близко същество ми каза,че не обича снега.
Вижте: Асоциация-спомен.
Още съм дете-може би на 6 или 7 години.Пътувайки с баща ми,седя на задната седалка,изведнъж започва да сипе невероятен сняг.Аз давам воля на детската си радост,повече отколкото един зимен шофьор,какъвто се явява в съответния момент баща, ми би могъл да понесе
Той ме поглежда косо и хладно през рамо-аха-да каже нещо.Добре де,хладно,хладно,дотолкова хладно,доколкото може да гледа хладно Най-добрия Баща на света,условно ...това...))))
Едва преди няколко години започнах да го разбирам истински-когато детето в мен все пак остана на заден план...все пак,сега се старая да гледам усмихнато собствените си деца,когато подскачат и се въртят под падащия сняг(ех,знаете как децата правят това-начинът е неповторим и трудно описуем,аз лично не се и наемам да го сторя...хмм...знаете за какво говоря !-въртят се подобно тромави пумпали,разперили ръчички-ТОЗИ начин...)и да се усмихвам...въпреки,че утре ми предстои зимно преминаване на Петрохан с всичките му потенциални прелести...
Вятър.
Особен е тоя вятър.Зъл.Раздразнителен.
Не е като вчерашния си южен събрат-само си представете,по дяволите-преди 48 часа е бил в добрата равна Гренландия,а сетне,заставен да измине над 2-3 хиляди километра,за да се притече на помощ на баба Зима тук в топлия юг !Уморен от път,настроението и поведението му са съвсем разбираеми и не се чудете, че вдругиден,когато сутринта стане минус 15-минус двадесет ще си излее яда върху уши,вежди,пръсти и дръвчета-карайки всичко това да мръзне,премръзва и...
Сетих се-гледах една стара череша-недогледана,полуизсъхнала,мокра от разтопен сняг,покрита с нов и все по-нов...и се сетих-знаете,че дърветата умеят да разпознават хората,а дали усещат нещо ,когато умират ?
Знам как се чувстват те,умирайки от жажда-знаех го,а наскоро прочетох една уникална метафорка,пасваща за случая-както,когато се чувства жаден човек през лятото,изпил прекалено много кафета !
Не ме питайте сега -подробности-знам го със сигурност,че е точно такова .Чувството !
Но за измръзване-бога ми,не зная.Може би има нещо общо с бялата смърт при хората,но мога само да гадая,да гадая...
Нека изчакаме това лилавостудено ядро утре-вдругиден и все пак да не забравяме,че зимата е в правото си,а и тя,както и всяко нещо-си има край.

Поздрав на всички Ледени кралици,навъртащи се наоколо-брюнетки и блондинки,зеленооки и синеоки,топлокафяви и пъстри !

Hoc est vivere bis
vita posse priore frui.

Преди няколко дена наблюдавах едно куче, което си лежеше на тревата и беше напълно отдадено на един голям кокал. Около него преминаваха много коли и валеше. От време на време кучето вдигаше глава от кокала и оглеждаше автомобилите на светофара. Без интерес. Сякаш беше единственото живо същество наоколо - всички останали бяха фон, който само подчертаваше кучето.

Приличаше на мамуняка в топлия извор от "Барака".

Поздрав на всички Ледени кралици,навъртащи се наоколо-брюнетки и блондинки,зеленооки и синеоки,топлокафяви и пъстри !

Хората са най-топли точно когато е зима. Поне на мен така ми се струва. Нямам достатъчно дар-слово за да опиша това, което усещам и мисля.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за онази Нова Година вкъщи имаше конфети-първите, на които издърпах връвчицата собственоръчно. помня усещането-страх, вълнение, радост, нетърпение. трябва да съм била на около 10:)
за тази Нова Година съм СИ купила цветни конфети и бенгалски огньове, какво да правя, кефя им се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А пък аз помня големите преспи, в които скачахме като невиждали.
По тях имаше ледена коричка, която разбивахме с телата си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък след играта навън ходих с едно момиче от входа между етажите да си сушим ръкавиците и шапките на парното...другите деца ни нарочиха че сме гаджета и бяха надраскали целия вход Х(хикс)+У(игрек)=ВОЛ...после ние с нея ходихме с гъби да ги трием...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи ,ние дето в момента сме с леко виолетов поглед зад полупритъмнения хелиоматик , пък и никага не сме се поставяли в категорията на ледената кралица сме игнорирани от поздрава , така ли, а,а ,а а,а а?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

добрите, стари времена , когато между етажите все още имаше радиатори .....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

какво е ВОЛ?
ние пишехме ВНЛ май. Н-то не съм сигурна какво беше:)) май неповторима, което от дистанцията на времето си е точно така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

вечна обич и любов....хахаха...има и изчегъртано с пирон, което още си седи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък традиционно за тази Нова година ще си взема 2 кутии пиратки , ама от черните , че гърмят най яко , от онези дето се изтрелват от нещо подобно на шишче и пищят преди да гръмнат, още римски свещи - от дългите с по 20заряда, може от онези вулкани, но зависи дали ще има сняг, тва Киро ще каже , щот в снега не се въртят хубаво и накрая може да вземем нещо по-малко шумно като бенгалски огън и конфетките в пластмасова бомбичка за децата . Все пак е нова година и те да се порадват като майка си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите