|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 известно време
|
|
| Автор |
Cтpaнницa (ококорена) |
| Публикувано | 17.11.08 21:08 |
|
|
ходех като маносана. струпаха ми се някакви неща и тъй като имам известна склонност да драматизирам, доста ги преживявах. не спях добре, на работа бях кисела. в крайна сметка взех съответните решения и лека-полека почнах да се успокоявам. на хората, които ме познават добре, това се стори леко странно - какво ми ставало? отвръщам: "когато бях унила, какво ми е...," "когато спрях да съм унила, пак - какво ми е..." Няма угодия. Обаче - добре съм. Успокоена. Защото нещата, които мога да променя, променям, нещата, които не мога - приемам.
Трудно е да си искрен. Особено в днешно време. Особено когато не искаш да нараниш. Но ако скриеш истината, не нараняваш ли себе си?
Мисля, че всеки открива различни истини за себе си. Понякога с помощта на хората и приятелите, които са край него. Макар че те не са с него цял живот. Иска ми се някои хора да не напуснат живота ми, но няма как. И те трябва да мислят за себе си. Затова се старая поне веднъж, докато сме заедно, да им кажа, че въпреки всичко случило се, държа на тях. Вероятно те по свой начин ще ме разберат. А може би няма. Но поне съм опитала.
Не карам никого да ме харесва, но много ми се иска някой да бе написал за мен онзи стих на Георги Константинов:
Още преди да те срещна в живота си, теб съм обичал ...
Иска ми се да не забравяме, че макар лятото да предполага към знойни и бурни веселия, повече разголване (и по-малко свян и откровеност), то всъщност есента и зимата са времето, през което "се случват" нещата ни - дали заради студа навън и в душите ни някак по- се организираме и мобилизираме, търсим топлината на камините и близостта на приятелите си на маса - с ракия или чаша червено вино в ръка.
Беля си мандаринка. Мирише хубаво. Мисля си, че каквото и да предстои, няма начин да не е добро, да не е хубаво. По свой си начин. Или по мой. Защото съм успокоена, омиротворена. Засега.
Весело пътуване на нашата морячка-островитянка Moorea,
споделено влюбване на романтичката Ноаа,
добре завърнала се на Валенсианската Лилавка,
успех и късмет на Цветния Свестен,
повече работа и вдъхновение на синьото коте,
мир и любов вкъщи на тревнозелената Сара,
по-малко ядове и изтрещявания на попържащата Dacat,
реализъм в романтиката на Стадния вожд,
искреност, доброта и повече почивни дни за Палатковия лагер
да не хвърчи много перушина от Ястребовото пиле,
пълноценни и пълноцветни бургаски вечери за Кало-то,
сръчни работници и разбрани майстори покрай варненския строител,
не толкова сериозни размисли, а щури сбирки около Фокси-Рокси,
за наш роман - накрая, но не на последно място - да се яви скоро Кралицата и да го обгърне с воал от предстоящи пищни кралски пиршества, за да не усеща сибирския студ...
ако съм пропуснала някого в именника, да ме наругае на бележка
бъдете добри
http://desisportrait.blogspot.com<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Cтpaнницa на 17.11.08 21:19.</EM></FONT></P>Редактирано от Cтpaнницa на 17.11.08 21:20.
| |
|
|
|
И аз си беля мандаринка и тихо ти се усмихвам,намигайки.
Точно днес се оказа много лесно да кажа истината за много неща,на множество хора,истини-различни,стряскащи,болезнени,радостни...Много ми е леко,я по още една...
I`m blonde so please,speak slowly!
| |
|
|
|
Аз пък току що получих това от една приятелка. Може да ви е от полза.
| |
|
|
|
Дай ми адрес да ти пратя картичка.Това беше най-милото нещо,което съм чела в последно време.
I`m blonde so please,speak slowly!
| |
|
|
|
са хубаво нещо, приятелите - важно, любимите хора - добре е да ги има ще ти напиша бележка. обичам да получавам картички и да пиша хартиени писма
http://desisportrait.blogspot.com
| |
|
|
|
Вече си мислех колко съм древна...
I`m blonde so please,speak slowly!
| |
|
|
|
Ти ме усещаш много по-добре, отколкото аз -теб.
Благодаря ти.
Искам да те поздравя с песен, която си спомням от една лятна бригада. Всяка сутрин едно от по-големите момчета ни будеше с нея, носеше касетофона до стаята на момичетата и ни я пускаше. Мисля, че се влюбих в него заради това.
| |
|
|
|
нищо подобно.
http://desisportrait.blogspot.com
| |
|
|
|
или пък - а бяхме млади
някой някъде сигурно е казал, че животът се живее, а спомените топлят на старини. добрата новина е, че все още можем да се радваме на нещата, които ни се случват, и да се стремим към онези, които ще ни зарадват още повече.
http://desisportrait.blogspot.com
| |
|
|
|
ти пък, чак да ругае...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
| 
|
|
