Вчера беше празникът на Стара Загора-в музея там се откри старинна улица, от втори век, някогашната централна улица на града.
Много странно усещане-колесници, едри камъни, канали-направо се усеща духа на времето. Колкото и да е шаблонно-гледам и се чудя, кой ли е минавал от тук, какво ли се е мислел, какво ли го е тормозело-ако на това място се е запазила някогашната "енергия", "дух" на времето-какво ли е сега, когато са го покрили със стъклен похлупак.
А какъв дъжд валеше-сякаш улицата протестираше за това, че така брутално я бяха разголили.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз така си мисля, като се шматкам из древноримските руини. В този ред на разсъждения Пловдив е особено подходящ, макар че и подлезът пред Министерския съвет в София също вършши работа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубава тема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ти пък какъв пример даде - с една държава, дето е 'по-млада от дувара на баба ми' /както се майтапеше едно време с Щатите Вук Драшкович/.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

понякога се замислям за нещо подобно, минавайки през подлеза на Президенството - през Източната порта и по плочите на стара Сердика. но някакси там - оградено, захлупено под един таван, със съвременни стълби, между облицовани стени, мястото не ми изглежда достатъчно живеещо и дишащо въпреки преминаващите хора.

веднъж като малка и по-късно съм била на Стария Несебър - но от цялата туристическа гмеж и сергии наоколо не усетих духа на времето. не и там. може би, ако отида сега, в късна есен, из пустите улици, под чердаците на къщите от потъмняло дърво, бих почувствала миналото... иначе не. друг път - в едни ранен есенен порой, тъкмо, когато бяхме в градския музей на Поморие, попаднали на вдъхновен уредник (или може би човек от администрацията на музея) с достатъчно познания, любов към тематиката и немалко местен патриотизъм; и ни покани в кабинета си - ам, сред шкафовете, край старата топографска карта, край складираните находки, извадени от морето, сред книгите - там усетих духа на Историята... следващият път беше сред руините на нос Калиакра - с прекрасната гледка на морето и живописните ръждивочервени скали, край старите зидове в степните треви, и с малко хора наоколо - там наистина имаше усещае на минало, за старина, за хора, живели и умирали в своя свят, със своето време - рибари, търговци, боляри, воини...

или сред писаните стени и дворове на възрожденската приказка, наречена Рилски манастир; или в уютните църквички, нашарени с обновени свежи багри отпреди векове в Бояна, Земен, Кюстендил или Кремиковския манастир, до изящни стенописи на ангели, ктитори-боляри и воини-светци, под "тайни вечери" с погача, ряпа и чесън, изпълващи всяко свободно място на стените и сводовете...

на възстановки е различно - едновременно парадоксално като мост през епохите и красиво като в приказка - независимо дали седиш на поляна с османски воини и слушаш българските им бъзици, или щъкаш и превеждаш от английски сред римски лагер...

но винаги уникално и по нов начин духът на Историята успява да те достигне и впечатли...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво точно те притеснява, че не разбрах? И какъв е проблемът, че държавата е "млада"? Просто ми е харесало това, което съм видяла, впечатлило ме е, останали са ми спомени - това е. А да смятам, че понеже една държава е млада, тя е "недостойна" или не знам още какво - това е все едно на мен да откажат да ми възлаг преводи, защото съм млада и непитна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

окей, просто ми стана интересно защо си усетила духа на времето в една държава, която в сравнение с европейските е почти отвчера.
Аз например харесвам да седя на мраморните скамейки на античния Театър в Пловдив. Притварям леко очи, колкото да не виждам къщите зад полуразрушената фасада на сградата и вече съм 1900 години назад. Въобще в Пловдив всичко ми навява спомени от едно време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много добре си се усеща духът на времето по възстановките. Особено когато консумираш средновековни / антични манджички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз да съмказала, че не се усеща?!
антични манджи, викаш - къде бяха, та не ги видях? имаше в Свищов два "антични" базара с римски локуми и сувенири, а в Нове трябваше да има римки сладки, но вместо това имаше леко зеленки български кайсии в реставрирани съдове...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Roxy на 06.10.08 11:44.

аз за Върбишкия ти говоря. Там се котираха и фурми с мед /по Александрийски/, както и едно много вкусно ястие от леко ферментирала риба, чието име не запомних.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите