|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
Тема
|
Навън пролет ли е?:)
|
|
Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
Публикувано | 29.09.08 09:54 |
|
хайде на стихчетата, отдавна не сме отваряли такава тема:)
Ужаcнo! Ho пак e прoлeт.
(Taкa се слyчи и лaни.)
И пак в гpaдинките бродят
мaлки престъпни жeлания.
Искам да тъпчем трeвата!
Искам да кършим клони!
He ни ли тъпче средата,
дето сме й околни?
Hе рухна ли клон - пословичен,
дето сме много на него?
Кой от нас беше в повече -
излишен като Онегин?
Искам безумства! Чу ли ме,
стара досадна етика?
Не чува... И вятър брули
душичката на небето.
И само на сантиметри
звезда се търкулна. (Рор-star.)
И малко ми стана ретро,
сякаш се влюбвам в по-стар.
По-младите страстно бродят
и диво цъфтят липите.
Не трябваше да е пролет...?
Добре, че мене не питат.
“When d’you think that he’ll come back?”
Not with this wind blowing, and this tide.
| |
Тема
|
Re: Навън пролет ли е?:)
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
Capa_ (щурче) |
Публикувано | 29.09.08 09:59 |
|
Есенно красиви стихове.
Първите жълти листа
докосват с пръсти земята.
Кехлибарените ириси на есента
ме поглеждат през клоните
на изтъняло лято.
С твоите очи.
Въздишките са събрани
в кошери на пчели.
Прашец от изгубена любов
и оставени стъпки за после.
И за преди.
Дъгите се стопяват
в все по-червеното слънце.
Все по-ранния залез.
Кървавото небе
уморило крилете на птиците
пее най-тъжната песен.
От музиката вали.
Събирам сълзите
изсъхнали под летния вятър.
Есента всеки път ме убива.
Когато си тръгваш.
Липсата ти гори.
С белязани мисли в душата.
Красива носталгия
в топлото циганско лято.
Вдишвам те за да запомня.
Усещам се най-истински жива,
когато по-малко умирам.
Сбогом. Отивай си с вятъра.
Вземи ми и лятото.
Есента винаги е красива.
Дори когато боли.
| |
Тема
|
само, ако си в
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
Kиpo (homo pro se) |
Публикувано | 29.09.08 10:05 |
|
Нова Зеландия
| |
Тема
|
Re: Навън пролет ли е?:)
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
Публикувано | 29.09.08 10:53 |
|
Пролет е, стига душата ти да е настоена пролетно.
Queen's only
| |
Тема
|
Re: само, ако си в
[re: Kиpo]
|
|
Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
Публикувано | 29.09.08 11:07 |
|
не, в Нова Загора съм. Ама няма разлика.:)
“When d’you think that he’ll come back?”
Not with this wind blowing, and this tide.
| |
Тема
|
Re: Навън пролет ли е?:)
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
Публикувано | 29.09.08 11:12 |
|
на посоки се присещам за неща, които съм чела отдавна:))
Ако
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!
хубав превод на оригинала е това:)
“When d’you think that he’ll come back?”
Not with this wind blowing, and this tide.
| |
Тема
|
Re: Навън пролет ли е?:)
[re: Capa_]
|
|
Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
Публикувано | 29.09.08 11:15 |
|
а това е за теб:))
Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...
Събличай се и ми свети със вечност.
“When d’you think that he’ll come back?”
Not with this wind blowing, and this tide.
| |
Тема
|
Re: само, ако си в
[re: Kиpo]
|
|
Автор |
Capa_ (щурче) |
Публикувано | 29.09.08 11:20 |
|
Изтрих стиха, мисля че беше малко груб.
Редактирано от Capa_ на 29.09.08 12:08.
| |
Тема
|
Re: Навън пролет ли е?:)
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
Capa_ (щурче) |
Публикувано | 29.09.08 11:25 |
|
Когато искаме или не искаме нещо, когато сме объркани.
Разговор с вятъра
Време е вече дъх да си взема
и да отворя прозорец.
Стигат ми всички човешки драми -
моята днес ще говори.
Никой дори не се е запитал
имам ли време да дишам.
Моята обич със шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.
Горя до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не жаля.
Ще ми се всички да са щастливи!
Себе си слагам на края.
Дворът е пуст под моя прозорец,
с вятъра аз разговарям.
В мрака притичват сенки на хора.
Кой ще ме чуе, не зная.
Гоня до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не жаля.
Ще ми се всички да са щастливи!
Себе си слагам на края.
Михаил Белчев
| |
|
Пела ночью мышка в норке:
- Спи, мышонок, замолчи!
Дам тебе я хлебной корки
И огарочек свечи.
Отвечает ей мышонок:
- Голосок твой слишком тонок.
Лучше, мама, не пищи,
Ты мне няньку поищи!
Побежала мышка-мать,
Стала утку в няньки звать:
- Приходи к нам, тетя утка,
Hашу детку покачать.
Стала петь мышонку утка:
- Га-га-га, усни, малютка!
После дождика в саду
Червяка тебе найду.
Глупый маленький мышонок
Отвечает ей спросонок:
- Hет, твой голос нехорош.
Слишком громко ты поешь!
Побежала мышка-мать,
Стала жабу в няньки звать:
- Приходи к нам, тетя жаба,
Hашу детку покачать.
Стала жаба важно квакать:
- Ква-ква-ква, не надо плакать!
Спи, мышонок, до утра,
Дам тебе я комара.
Глупый маленький мышонок
Отвечает ей спросонок:
- Hет, твой голос нехорош.
Очень скучно ты поешь!
Побежала мышка-мать,
Тетю лошадь в няньки звать:
- Приходи к нам, тетя лошадь,
Hашу детку покачать.
- И-го-го! - поет лошадка.-
Спи, мышонок, сладко-сладко,
Повернись на правый бок,
Дам овса тебе мешок!
Глупый маленький мышонок
Отвечает ей спросонок:
- Hет, твой голос нехорош.
Очень страшно ты поешь!
Побежала мышка-мать,
Стала свинку в няньки звать:
- Приходи к нам, тетя свинка,
Hашу детку покачать.
Стала свинка хрипло хрюкать,
Hепослушного баюкать:
- Баю-баюшки, хрю-хрю.
Успокойся, говорю.
Глупый маленький мышонок
Отвечает ей спросонок:
- Hет, твой голос нехорош.
Очень грубо ты поешь!
Стала думать мышка-мать:
Надо курицу позвать.
- Приходи к нам, тетя клуша,
Нашу детку покачать.
Закудахтала наседка:
- Куд-куда! Не бойся, детка!
Забирайся под крыло:
Там и тихо, и тепло.
Глупый маленький мышонок
Отвечает ей спросонок:
- Нет, твой голос не хорош.
Этак вовсе не уснешь!
Побежала мышка-мать,
Стала щуку в няньки звать:
- Приходи к нам, тетя щука,
Hашу детку покачать.
Стала петь мышонку щука -
Hе услышал он ни звука:
Разевает щука рот,
А не слышно, что поет...
Глупый маленький мышонок
Отвечает ей спросонок:
- Hет, твой голос нехорош.
Слишком тихо ты поешь!
Побежала мышка-мать,
Стала кошку в няньки звать:
- Приходи к нам, тетя кошка,
Hашу детку покачать.
Стала петь мышонку кошка:
- Мяу-мяу, спи, мой крошка!
Мяу-мяу, ляжем спать,
Мяу-мяу, на кровать.
Глупый маленький мышонок
Отвечает ей спросонок:
- Голосок твой так хорош -
Очень сладко ты поешь!
Прибежала мышка-мать,
Поглядела на кровать,
Ищет глупого мышонка,
А мышонка не видать...
“When d’you think that he’ll come back?”
Not with this wind blowing, and this tide.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|