|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Вижте това
|
|
| Автор |
Boadicea (Last Roman's) |
| Публикувано | 19.09.08 05:44 |
|
|
Наистина ме потресе.
Един за всички,всички за един!
| |
|
|
|
Невероятно! Харесва ми, че възхищението, което предизвика у мен, е много по-силно от онова гадно съжаление, което си е чист егоизъм и не мога да го понасям.
И май най-важното послание би било преоценка на собствените ни недъзи. Ще трябва да намеря начин да го покажа на някои хора ...
| |
|
|
|
Аз днес съм на тази вълна, my sweet Angel:
Queen's only
| |
|
|
|
Чувството, което предизвика у мен например беше като визуализация на приказката "Храбрият оловен войник"... само дето балеринката тук е без ръка... това за сетен път ми доказа, че силата на човешкия дух не познава граници.
| |
|
|
|
А аз не мога да гледам нищо от тубата, вбокса, докато съм на работа май само фишките мога да гледам
| |
|
|
|
и аз така, да му е...
Затова действам на усет.
Queen's only
| |
|
|
|
СПОЙЛЕР
Това е - тъжно прекрасен балетен танц.
Противоречиво е и зависи от възприятията и моментното настроение на зрителя, но определено втриса.
| |
|
|
|
довечера ще зяпам, значи.
Queen's only
Редактирано от Last Roman на 19.09.08 11:41.
| |
|
|
|
замисли ме за хората който са ощетени от съдбата по някакъв начин - начинът им на живот след драматичната промяна предполагам зависи от силата на личноатта им .. едната група не позволяват на появилата се разлика между тях и здравите хора да ги изолира - пренареждат живота си и продължават както могат - .. другата група се изолират от здравите хора...
не мога да не изпитвам съчувствие и почти съжаление за нещастното стечение на обстоятелства довело до подобни несрети, но доколко съчувствието ни и понякога усещането за вина не е завоалиран страх да не се случи същото и на нас? .. никой не е застрахован за следващия миг, който може да преобърне целия свят и да промени всички мечти планове и надежди..
възхищение по-скоро отколкото потръпване и съжаление ме обзема като гледам тези балетисти - мисля че хората с такива проблеми никак не обичат да бъдат съжалявани обгрижвани и съчувствани
трябва да ги уважаваме като равни и силни
много харесвам социалните кампании с плакати и билбордове които напомнят на здравите, че сред тях има и други, незабележими но все пак живи и истински хора:
| |
|
|
|
Мда, наистина нещо, което навежда на размисли.
И танцуващите бяха прекрасни, нищо от емоцията и изразните средства не беше пострадало от липсата на крайници.
На тези изключителни млади хора недъзите се виждат ясно, някои ги подреждат в категория "инвалиди".
А тези без душа и сърце, дето всичко по телата им е наред?
За мен няма нещо по-страшно от емоционален инвалид.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[