|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
Тема
|
Love stories
|
|
Автор |
Cтpaнницa (ококорена) |
Публикувано | 21.08.08 21:30 |
|
Мне, темата няма нищо общо с факта, че непознатият младеж от автобуса, за когото ви писах преди време, в някакъв момент зачезна (не бях го виждала от няколко месеца - явно смени работа или къща), а вчера най-спокойно си купуваше баничка на друга спирка от доскоро общия ни маршрут
та, докато се прибирах към къщи, в главата ми се завъртяха мисли за различните любовни истории - онези, които се надяваме да изживеем, онези, за които сме слушали със затаен дъх, онези, които искаме да преживеят приятелите ни. и ето на - направих си нещо като класация
1. Приказката за Красавицата и Звярът - несъмнено позната в много варианти, но на първо място, защото от малка исках да вярвам, че у всекиго има нещо красиво и добро.
2. Тъжната история на Малката русалка - защото знам на какво е способен човек, когато обича.
3. Съвременната история на 21-и век, която може да се случи на всички нас днес, утре или вдругиден - "Имаш поща."
4. Любовта на Елизабет и Дарси - защото сме толкова глупаво горди, толкова слепи понякога...
5. Разкошно заснетата и изиграна приказка за Пепеляшка в днешно време - "Хубава жена" - защото в някакъв момент от живота си всички чакаме с притаен дъх своя красив принц; всички крием момиченцето у себе си.
6. Откровената, малко цинична, леко брутална и доста реална любов, която споделиха героите от "Отблизо" - защото сме точно такива - влюбени и неуверени егоисти, хора, които дълбоко в себе си търсят някой, който да ги обича и да е с тях.
7. Онази несбъднала се и неизживяна, или по-скоро изживяна болезнено, драма - "Невинни години" - защото такава любов вече не се среща.
8. Историята от "Титаник" - и не защото е най-сълзливата, която съм гледала, а защото човек трябва да живее за мига, да го цени и когато той свърши, да не съжалява за нищо. Малко хора го умеят.
9. ... тук няма история. все още. защото тук е мястото на онази, която чакам да ми се случи...
http://desisportrait.blogspot.com
| |
|
някак си недовършно ми се струва.
съвсем логично очкавах да видя номер 10.
| |
|
ами ... допиши я...
защото моите бяха десет, но ... после размислих. нещо промених. малко скрих. тези дни явно ми е и ден за откровения.
http://desisportrait.blogspot.com
| |
|
много е интересно това преливане на любовната история- много рядко и двамата души обичат еднакво силно, обикновено единият е по-обичащ, дори другият да дава своя максимум, след времето тези роли неусетно са се сменили, никой даже не си е дал сметка кога..в тази връзка има едно смесване на поне два три нюанса на любовната история.
като се почне от "имаш поща" мине се през "е не може да е толкова непривлекателен на живо", стигне се до "все пак това е същия човек", и след време извендъж осъзнаем, че за същия този човек сме готови да си жертваме не само опашката, но и хрилете. :))
странна работа е любовта, хмх:))
| |
|
А какво ще кажеш за любовта между Фиона и Пади в "Птиците умират сами"? (Дано си чела книгата - вярно, че е сега не бих я прочела, но в свое оправдание ще кажа, че бях тийнейджърка.
Май нещо подобно беше и историята на Скарлет и Рет.
Кой знае защо днес се зачудих дали ценим повече нещата, които сме загубили, или губим по-често неща, които ценим?
| |
|
Фиона и Пади ли?
Поправи ме, чела съм я отдавна, но тя не го обичаше, тя живееше с него и му беше родила деца, грижеше се за семейството, но никога не беше негова.
Даже първородният син не беше от мъжа и, нали?
| |
Тема
|
Re: Love stories
[re: Пъpпъл]
|
|
Автор |
Kaлoмaин (сестра Каинова) |
Публикувано | 21.08.08 21:49 |
|
Точно така. И когато той умря тя си даде сметка, че никога не му е казала или показала колко го обича. Всъщност го казва чак накрая - когато си изяснява отношенията с Маги.
| |
|
тази книга е от онези, за които си позволявам да кажа, че са ми любими. но не искам такава любовна история - защото любовта трябва да се почувства и преживее, жалко е, когато усетиш, че си загубил твърде ценно време. макар че в живота се случва.
що се отнася до Меги и отец Ралф... такава любов не знам дали бих си пожелала.
http://desisportrait.blogspot.com
| |
|
Такава и аз не ща.
Всъщност номерът при Фиона беше, че обичаше Пади, но го остави цял живот да се чувства като човек, който не е за нея.
Редактирано от Kaлoмaин на 21.08.08 22:03.
| |
|
единият обича, а другият се оставя да бъде обичан - несъмнено с годините нещата търпят промяна и развитие, понякога се наместват, понякога - не. мисля, че човек трябва да положи известно усилие. съгласна съм, че любовта е странна работа - не бих се наела да я описвам, определям, дефинирам. по-скоро бих казала, че обичам някого, когато съм с него, въпреки че мога да назова нещата, които не харесвам у него
http://desisportrait.blogspot.com
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
|
|