не, не. няма общо с теб. избистрям собствените си мисли.
и стигам до извода, че определено се въртя в кръг, никакъв прогрес по този въпрос. давам си ясно сметка за това, защото съм сравнително умничка, нещата са ми "crystal clear" както се казва, но аз бърша очи с лавандулова кърпичка и си казвам-може пък другия път да е различно. не че си вярвам и не че правя нещо. сигурно не е дошъл момента.

продават ли някъде хубави истински кърпички за бърсане на нос:) тая лавандула не ми понася, чуствам се като молец.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Теглила съм чертата досега само на отношения с хора които са ме лъгали нагло и не един път. Игнорирам ги, понякога съм любезна с тях, понякога ги подминавам....зависи от настоението ми, но никога не ги допускам отново. Наблюдавам ги- променят ли се?....или са си същите, че и по-зле? Щом ги изгоня веднъж от съзнанието си вече не могат да ме наранят.
Много, наистина много мога да преглътна...и много пъти съм правила компромиси, но когато човека не осъзнава грешката/ите си...и само небрежно казва "извинявай, аз повече няма така...." в един момент ми кипва и става страшно. Повечето ми познати дори не могат да си представят да се скарам....и горе долу е така.....обикновено си тръгвам, без много обяснения, правя го в моменти когато вече не смеят да ме попитат "защо?"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много ситуации и различни хора могат да ме доведат до това "теглене на чертата".На първо място са предателите.
Лошото при мен е,че не само "тегля черта",а направо "паля мостове".Дори и да се опитам да направя крачката назад- няма да мога....
Винаги ми е било странно лесно да съм толкова крайна.
И това няма нищо общо с търпението и толерантността ми.Идва момент,подпалвам с каквото имам под ръка,тръгвам в моята посока и въобще не се обръщам назад.
Това значи ли ,че съм хладнокръвна безчувствена.....акула????

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То няма нищо по-лесно от това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И все пак,като си помисля, нещата са доста относителни. Прагът ми на търпимост е доста висок /някой път можем да поговорим на тази тема, ако искаш, може да се окажа много по-мазохист от теб/.
Има моменти, в които ни прелива, моменти, в които се събират много неща накуп и ситуацията става нетърпима /според нас/. Но може би нещата не са чак толкова непоправими, колкото изглеждат, пак е относително.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е чувство,не се измерва с общоприети параметри.За един "чашата е преляла",а за околните,това е само "буря в чаша вода".
Толкова много идиоми говорят за емоция,не за разум....

Идиоми ли казах,хм,не съм сигурна....Семантиката не е силната ми страна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О да! Права си!
Няма общоприети параметри. Всеки знае за себе си. Това, което мен ме е накарало да прекъсна всякакви отношения, в някой друг би предизвикало само усмивка и обратното. Няма общовалидни положения. Трябва да си преминал през ада, за да го твърдиш със сигурност.
Но и ада за всеки е нещо относително.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нямам еднакви рецепти за различни хора - всеки е отделен свят с природни закони на душевната си вселена, които трябва да науча за да разбера всъщност защо този човек се е държал така или е направил такъв избор че да предизвика у мен желание да й лепна някакъв едноцветен етикет - несправедлива, предаде ме, излъга ме и т.н. и т.д.

ако можех да се разменя с нея и да видя ситуацията през нейните очи.. тогава вярвам всичко щеше да е ясно и обяснимо

Странно чувство ме обзе тази сутрин....
Пърпъл да не би да тегли чертата на "Романтиците"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите