|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Татър, кино, книга...
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
Capa_ (пънче) |
| Публикувано | 07.08.08 13:03 |
|
|
Учениците как приеха самия факт, че отиват на театър?
| |
|
Тема
|
Re: Татър, кино, книга...
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
| Публикувано | 07.08.08 13:03 |
|
|
А моята мама беше изплевила домашно гледаната от мен марихуана в саксията с хризантеми.
Но това беше отдавна. Вече не гледам такива неща.
| |
|
Тема
|
Re: Татър, кино, книга...
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
Capa_ (пънче) |
| Публикувано | 07.08.08 13:10 |
|
|
Знаеш ли колко трудно намерих "Гравитационната...", тази дано да я имат в библиотеката, ние сме зле с книжарниците в Габрово.
"Лукчо" разбира се, "Пинокио", "Алиса в страната на чудесата", Хитър Петър от българските приказни герои... много са.
| |
|
Тема
|
Re: Татър, кино, книга...
[re: Пъpпъл]
|
|
| Автор |
Capa_ (пънче) |
| Публикувано | 07.08.08 13:13 |
|
|
Маншон ми е любимец, все още сънувам котки, които ме преследват.
"Тайната градина"...как ми припомняш забравено време.
| |
|
Тема
|
Re: Татър, кино, книга...
[re: Capa_]
|
|
| Автор |
Serenity. (magic) |
| Публикувано | 07.08.08 13:26 |
|
|
и аз така...
Но то е, защото нищо не може да ми хареса.
За книгите, които се издават - също много съм разочарована.
Има толкова много филми, които могат да се изтеглят или от видеотеките (ако още съществуват)
Например от игралните последните, които са ми харесали са "Островът", "Пролет, лято, есен зима и отново пролит".
От документалните - "Кояникаци" и другите, (трилогия беше), както и "Барака"
| |
|
|
|
...а поредицата "Мечо Пух"? - Даото на Пух, Дъ-то на Прасчо? - много поучителни, заложени са принципите на Дао, така, че и деца да ги разберат.
Също приказките на Андерсен....
| |
|
|
|
Оле Затвори Очички.
Съжалявам, че когато я имах бях прекалено малка да я ценя дотолкова, че да не я давам на хора, които няма да ми я върнат.
| |
|
|
|
Имах педвид Оскар Уайлд, грешка / но и Андерсеновите са много "вълшебни"
Славеят и розата е класика
Сега отново си ги купувам, за внуци и правнуци а и отнови си препрочитам някои
защото или съм ги нямала, или са изпокъсани от децата.Редактирано от Serenity. на 07.08.08 16:04.
| |
|
Тема
|
Re: Тeатър, кино, книга...
[re: Пъpпъл]
|
|
| Автор |
moorea (Куин Мери 2) |
| Публикувано | 07.08.08 17:02 |
|
|
Не мога да обясня защо,но докато ви четях и изучавах,се сетих за един кратък "пътепис" за Виена:
"Моцарт,музика,меланж,МарияХилферщрасе,.....магазини"
....от жегата е......
I`m blonde so please,speak slowly!
| |
|
Тема
|
Re: Тeатър, кино, книга...
[re: Пъpпъл]
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (сестра Каинова) |
| Публикувано | 07.08.08 19:58 |
|
|
С искрящ стакан срещни лазурната зора.
Горчи ни истината, но е най-добра!
Тогава виното е истина най-чиста.
Налей ми вино, себе си да разбера.
Това е от Руба`йят. Сетих се за още една книга - всъщност една от най-приятните, които съм чела - "Алхимия на щастието" от Хазарат Инаят Хан. А също и за "Книга на Мирдад" от Михаил Найми. Всъщност "Мирдад" ми е любимата книга заедно с "Майстора и Маргарита".
Ето ви откъс:
Времето е колело, което се върти от чувствата. Те са го създали и го въртят в пространството.
Поразявате се от промените, които виждате в природата всяка година; те объркват усещанията ви и вие вярвате, че всичко е подвластно на промените. Но съгласете се, силата, която движи тези промени винаги е една и съща.
След възхода идва падението и посърнали вие твърдите, че всичко, което расте и ще загине. Но съгласете се, силата, която повелява на растежа и упадъка, не им е подвластна!
Сравнявате силата на урагана с лекия бриз и казвате, че силата на урагана е много по- голяма. Но все пак признавате, че който управлява урагана, той и зад ветреца стои, но сам не вилнее като буря и не се рее с лекия бриз.
Колко сте лековерни! Доверявате се на всяка уловка на вашите чувства! Къде е вашето въображение?!? Та само с негова помощ можете да разберете, че всички тези объркващи ви промени са само ловкост на ръцете, измама.
Как може ураганът да бъде по- бърз от вятъра? Не се ли заражда ураганът от вятъра? И нима не носи в себе си вятър ураганът?
Вие, бродещите по Земята, с какви мерки мерите изминатото разстояние- с крачки, или с версти? Дали се разхождате, или тичате, Земята ви носи със своята си скорост. Вашата скорост се равнява и с тази на Земята. Но Земята се носи от други тела и скоростта и е като тяхната.
Бавното е началото на бързото, а бързото носи на крилете си бавното. Бързото и бавното са неразделни във всеки момент, във всяко пространство.
По какво съдите, че ръстът е ръст, а разпадането е нещо съвсем друго, и че едното е враг на другото? Та всичко, което расте по земята, израства от нещо разрушено. Всичко се разрушава, само защото нещо от него се създава.
Вие растете, постоянно угасвайки и се разрушавате, поради растежа си.
Нима умрялият не дава на другите почва? Нима живите на носят в себе си умрелите?
Растежът е дете на разпада, а разпадът- на разтежа, Животът е дете на Смъртта, а смъртта е майка на Живота. Истината е, че всички са единни във всяка точка на Времето и Пространството. Истината е, че радостта ви от живота и растежа е толкова глупава, колкото и мъката от смъртта, от разрушението.
Наричате есента времето на гроздето. Но ви казвам, че то зрее и през зимата, когато дремещият в него сок струи незабележимо и то сънува. Зрее и през пролетта, когато лозата се покрива с гроздчета със свенливи изумрудени зрънца, зрее и през лятото, когато разперва гроздовете си, налива ги с кехлибарен сок, и ги оцветява със сзлатните бои на слънцето.
И щом във всеки сезон се съдържат другите три, истината е, че те се сливат във всеки момент, във всяко място в Пространството.
Да, времето е най- големият лъжец, а хората- най- големите наивници.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
| 
|
|
