Наскоро си говорихме с една клубарка, че отмъщението най-добре се консумира студено. Ако любовта е едно от най-романтичните неща на света, няма ли и някакъв особен романтичен чар неговата противоположност, отмъщението?
По времето на френския крал Франсоа един мъж, разбирайки за неверността на жена си отива при проститутка, хваща от нея сифилис, предава го на жена си, а тя автоматично на любовника си.
По времето на испанския крал Карл една жена отмъщава на мъжа си като става проститутка и умира от развратен живот, като това съсипва единственото, на което той е държал - неопетненото си име.
В античността са известни митовете за Медея, която убива децата си за да отмъсти на мъжа си, както и за една илирийска царица, която за да отмъсти на мъжа си за изнасилвнето на сестра си сварява и му поднася за вечеря собственото им дете.
А вие? Кое може да ви накара да отмъстите, дори с цената на живота си? Като комарите в тропические страни, удавени в кръвтта на раната, която сами сте отворили за да смучете кръв.
Ако някой ви е поверил лична тайна в момент, в който сте били близки, а след време между вас настъпи срив на отношенията, бихте ли я използвали за да си отмъстите? Ако сте разочарован в любовта, бихте ли търсили да си го върнете на другия. И въобще, в каквато и да е ситуация.
Да забравим за момент готиното и добро в нас, да слезем в дълбините на злото в сърцата ни. Ако има наистна подходящ повод, какво сте готови да направите?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В любовта не бих направил нищо....виж ако някой ме обиди, излъже или извърши несправедливост спрямо мен, или престъпление, тогава бих мъстил жестоко. Но само бих....мозъкът ми вероятно няма да позволи да направя най-лошото. Може би ще му измисля гадна смърт в някоя поема или разказ... разбира се има и хора, които бих пронизал на място. Било то с думи или нож, но те са изключения. Едно е сигурно, винаги ще помня, причиненото...няма да забравя и няма да простя...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Времето лекува, а и нямам въображение за отмъщение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да отмъстя с цената на живота си?
Не знам
Може би нещо свързано с детето ми.

Не съм отмъстителен тип, защото обикновено се сърдя на себе си, търся проблема в мен и фактът, че се тормозя много и дълго е достатъчно отмъщение.

От горе на всичко, отмъщението не ми доставя никакво удоволствие-настъпвала съм по "слабо място" рядко съм го правила, защото като съм ядосана, не си преценявам силите и от думите ми боли. След такова отмъщение се чуствам жалка. Това, че сме "квит" не ме радва.

Чужда тайна не бих ползвала. Думата "никога" и "винаги" не ми допадат. Но като цяло това, с чуждата тайна, противоречи на разбиранията ми.

В любовта не си връщам. Това, че мен ме е заболяло, не значи, че ако му го върна, ще го заболи и него колкото мен. Махам се и почвам на чисто. Това поне го мога.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не бих отмъстила, не. Макар че съм от най-отмъстителната зодия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, колко ми се иска да излъжа!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kaлoмaин на 06.08.08 13:55.

Аз имам. Нямаш си представа колко жестоки мисли имам понякога. Ако ти потрябва консултация само прати чек.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извинявай, ама почти всички скорпиони, които познавам, изобщо не са отмъстителни. Просто когато се разкрият, че се чувстват зле, другите го приемат като обвинение - защото често гузен негонен бяга.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тая меркантилност май е заразна в тоя клуб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

все пак, не беше ли омразата антоним на любовта? не е задължително тя да предизвиква желание за мъст, както и не е задължително отмъщението да е плод само на омраза. а пък самата омраза не ми е от предпочитаните чувства - да речем, че изхабява вътрешно повече, отколкото да помага...

моето желание за отмъщение все пак зависи от конкретния случай. ако считам, че и сама съм се оставила да ме вкарат в беля, чувството би било повече яд, отколкото отмъстителност. ако нещо е било неоснователно и от чужд човек, бих си го върнала при възможност. ако е от близък - бих прекратила всякакви взаимоотношения... не знам докъде мога да стигна, защото и без това рядко се случва да отмъщавам. попринцип бих използвала обратно начина на нараняване, който е бил използван срещу мен, със същата или по-голяма сила, като завръщащ се бумеранг - не илични тайни (освен ако не е постъпено така спрямо мен). общо взето съм злопаметна, макар да не го показвам - каквото (предателство) се е случило веднъж, значи може да се очаква да стане и втори път - не съм християнка, за да прощавам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите