|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Бо(д)ли
|
|
| Автор |
Hoвoбpaнka (...) |
| Публикувано | 05.08.08 15:30 |
|
|
Един таралеж се търкули покрай мен.
Протегнах ръка да го спра и се убодох.
Един таралеж ме погледна и приближи.
Погалих го и ми потече кръв.
Прегърнах един таралеж.
Прегърнат бодлите му стигнаха до сърцето ми.
Един таралеж ме попита: Обичаш ли ме?
Трънливото ми сърце отговори: Само теб!
Просто се убодох в един таралеж.
| |
|
|
|
другият път си слагаш бронята и мачкаш бодлите на гадината.
| |
|
|
|
или да го постриже?
| |
|
|
|
Сънувах празнотата.
Горе.
Вляво.
| |
|
|
|
Направих си градина от кактуси.
Когато се разхождам между тях, цветовете им ме галят нежно.
Но ми костваше много суша, за да ги накарам да цъфнат.
| |
|
Тема
|
Re: оптимистичен вариант
[re: Пъpпъл]
|
|
| Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
| Публикувано | 05.08.08 16:13 |
|
|
определено - колкото повече ги мъчиш, толкова повече цъфтят. Предвиждайки гибелта си, растенията се стремят да оставят потомство. Досуш като хората.
| |
|
Тема
|
Re: оптимистичен вариант
[re: Пъpпъл]
|
|
| Автор |
Capa_ () |
| Публикувано | 05.08.08 16:15 |
|
|
Той...
подари ми роза.
Имаше само един трън.
Зарадвах се.
Имах избор дали да се убода.
Убодох се, заболя ме и се събудих.
Дали искам роза?
Да, за да се убода и събудя.
| |
|
Тема
|
Re: оптимистичен вариант
[re: Capa_]
|
|
| Автор |
borimiri (минаващ) |
| Публикувано | 05.08.08 16:35 |
|
|
нощни рози с малки черни сърца вървяха нататък през сенките
| |
|
Тема
|
Re: оптимистичен вариант
[re: borimiri]
|
|
| Автор |
Capa_ () |
| Публикувано | 05.08.08 16:39 |
|
|
...нощните рози умират на разсъмване и се раждат отново, когато слънцето залезе.
| |
|
Тема
|
Re: оптимистичен вариант
[re: Capa_]
|
|
| Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
| Публикувано | 05.08.08 16:45 |
|
|
а на сутринта пак се превръщат в пепел от рози.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)
| 
|
|
