Гледам късните новини, (докато чета тук паралелно), взривовете от днес в София, уплашени хора, писъци, плач, кадрите са заснети рано сутринта сигурно, и се замислих-колко сме уязвими всъщност и колко много неизвестността плаши.

Мен лично ме е страх от прекалено много неща-насекомите ясно, тук си е почти фобия, от насилието, от катастрофа-това е една перманентна мисъл в главата ми, не мога да я извадя от там последните години, също така да не се случи нещо на хората, които обичам, от самотата, от проява на некомпетентност, от липсата на любов или илюзии, от рутината...
Установявам, че повечето от тези страхове не мога да преборя, не мога да се похваля с успех в нито една сфера, само ги потушавам в себе си.
Какво ви плаши?

Думи, думи и нищо повече

Плаша се от любовта...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз.
но вече по-малко.
сигурно съм загубила чуствителност.

Думи, думи и нищо повече

Плаша се от това, което не се поддава на контрол.
Много се плаша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

плаша се от тълпа хора

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

съдбата, казват, помагала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

то като се замисли човек, какво точно можем да контролираме?
ежедневието си?здравето?..какво?

Думи, думи и нищо повече

от фанатизъм се плаша, във всичките му видове.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много романтична тема ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Старая се да контролирам това, което мога.
Страх ме е, когато нещата /без значение какви/ излязат от контрол.
По-скоро не е страх, объркване е...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите