|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Страхът
[re: DaCat]
|
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
| Публикувано | 03.07.08 22:52 |
|
|
Аз пък защитавам гледната си точка внимателно.))
Мноого внимавам, защото съм установила, че най-много "активи" трупа една страна (по мое мнение и за работа говоря) от грешките на другата, не толкова от перфектно изпълнение на своите задължения.
Думи, думи и нищо повече
| |
|
Тема
|
Re: Страхът
[re: DaCat]
|
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
| Публикувано | 03.07.08 22:53 |
|
|
Също така в доста от случаите по-скоро се шегувам за нещата, интересно ми е до колко другия се връзва, а след това преценявам дали въобще има смисъл да казвам нещо сериозно.:))
Думи, думи и нищо повече
| |
|
|
|
Пърпъл, захвана ужасна тема. Има прекалено много, което може да се каже за нея, но не му е мястото в клуб "Романтични души".
Четох една книга, където се казваше, че страхът е проекция на нашият разум във времето. Това е капан. Тук и сега - в този момент - няма нищо, което да предизвиква страх. Той се появява, когато човек напусне живота в настоящето. Когато вместо да живее и реагира започне да прехвърля живота си в бъдещето.
Всъщност страхът е липса на вяра, но тогава вече отиваме в много отвлечена посока.
Малко е сложно, но не знам как да го кажа.
Книгата е "Силата на настоящето" на Екхарт Тол.
| |
|
|
|
ти призрак виждал ли си?
Думи, думи и нищо повече
| |
|
Тема
|
Re: уффф
[re: Kиpo]
|
|
| Автор |
Пъpпъл (марципанена) |
| Публикувано | 03.07.08 22:55 |
|
|
ти се безчуфффствен!
Думи, думи и нищо повече
| |
|
|
|
Напротив, тук му е мястото.
Клубът е Романтични души, а не Романтичен клуб.
Ние сме Романтични души, следователно всичко, което ни вълнува, може да се дискутира тук.
Да са мислели навремето с името на клуба.
Думи, думи и нищо повече
| |
|
Тема
|
Re: Страхът
[re: Пъpпъл]
|
|
| Автор |
Noaa (пепе-ляшка) |
| Публикувано | 03.07.08 22:57 |
|
|
има един който трака с кокали и дрънка с вериги в килера
| |
|
|
|
Винаги и насвякъде има агресия. Това е същността на естествения отбор.
Но от това не бива да се плашиш.
Ако опорната точка - т.е. това, което е основополагащо за твоят светоглед и поведение - е стабилна и неподвижна, тогава външните въздействия никога няма да имат толкова голямо въздействие, че да предизвикат страх. Но пък е много трудно да се открие точката, която може да бъда опорна.
| |
|
|
|
Мда, мен така ме учеха да не ме е страх от насекомите.
Казваха ми-добре, представи си, че то те докосва, а сега си представи мига след това-жива си, нали?
А кое е най-страшното? Да умреш (примерно)
Но това докосване не го е предизвикало. и т.н.
Думи, думи и нищо повече
| |
|
Тема
|
Re: Страхът
[re: Пъpпъл]
|
|
| Автор |
DaCat (дзвер) |
| Публикувано | 03.07.08 23:00 |
|
|
Аз се паля само когато съм с "вързани гащи" от всички страни, т.е.перфектна съм, а познавам и слабите места на противника. Като фурия съм.
От известно време една дама в офиса гледа да трупа активи от грешките ми. Само ме амбицира. И само си гледа.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | >> (покажи всички)
| 
|
|
