или кои са най-хубавите снимки, които... така и не сте направили?
красиви гледки, преминаващи покрай прозореца на рейса или облаците под люка на някой самолет; моментния гняв на морето, краткияблясък на току-що спрелия дъжд по листата на дърветата в показалото се зад обаците слънце; някой изгрев или залез; някоя дъга; някое природно явление; нетрайния цвят на дръвче през пролетта, есенните му багри, снежните му дантели през зимата; жълторозовото небе вечер докато вали сняг; някоя фантастична заря; някой тъжен дъжд; някоя цветна градина каквато друга не сте виждали; някоя странна гледка; красива и вълнуваща случка; някой/я сладур/ана по пътя за работа в замотана ранна сутрин, когото сте харесали и разминали за миг...
ясно е, че често най-хубавите моменти остават незаснети, защото и без това са достатъчно хубави и запомнящи се (или на купона никой не носи фотоапарат), или защото са неочаквани или твърде нетрайни... но все пак опитайте се да се сетите за някои от тях - които все още носите като на избеляваща фотографска хартия в ума и сърцето си.
- аз се сещам за една невероятна с цветовете си гледка от кея на Поморие към натежалото от облаци небе на юг, до самия хоризонт. от наближаващия залез цветът на оловносивите облаците беше убито лилав, а морето под тях - синьозелено, сякаш излъчващо някаква уловена светлина - и тези два цвята се допираха в линията на хоризонта, и такива не бях виждала никога и досега не съм...
- всеки изглед на бурно море - няма два еднакви, няма две еднакви бушуващи вълни, разбиващи се в скалите...
- а пък тия дни на път за вкъщи гледам вехнещите в топлата пролет лилави перуники в един училищен двор до дълбоко набраздения ствол на висока топола, и си мисля, че нежните и и сложни цветове на перуниките контрастират идеално с грубите бразди на дървесната кора, и са като за снимка, и че миналата година бяха също така хубави и по-свежи, но и тогава не ги снимах...
- едно момче в центъра - някакъв хлапак - ритащ топка късно в неделя следобяд точно на релсите на "Витошка" - дали вече я бяха затворили за коли, или беше лято и беше пуста, и в момента близо до него нямаше хора, а той риташе топката нагоре така, сякаш беше сам на цялата улица, а някъде отстрани минаваха пешеходци, докато той риташе, като че беше господар на средата на платното...
- и разни планински гледки на разни места - ама те поне си стоят и пка може да се иде...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-красивата картина видях когато пътувах за работа. Тогава работех в едно село. Беше рано сутрин през май. Точно на границата на мъгла - слънцето беше огряло част от горичката и тя изглеждаше като позлатена, а тук таме се разнасяха "призраци" от мъглата.
Дори не мога да го опиша, но ми е в съзнанието.
Друга картина, която няма да забравя беше в Рила. Сутрин - някъде около 6.30 - тръгнали сме от "Мальовица" за "Вада". И нея не мога да опиша - нямам думи, които да я предадат - но помня как се чудех защо продължаваме да вървим! Ами като попадне човек на такава красота трябва да спре, а никой не се сещаше да го направи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

-синът ми, в момента, в който се роди
-себе си-как се пързалям от една пързалка, голяма и каменна, беше ме страх много дълго време, когато все пак се престраших, мислех, че целият свят ме гледа
-орлов мост, една конкретна вечер, която отдавна мина

като цяло не обичам да снимам много много. и да гледам снимки много не обичам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

твоята мъглива картина ми напомни за една моя - ранно утро в с.Добринище, близо до Банско преди доста години, бързане малко след изгрев слънце към автогарата; минаваме покрай някаква полянка с овощни дръвчета на нея, а между тях в млечнобялата мъгла пасат два коня. оттогава искам да направя снимки в мъгла, макар че един познат ми обясни, че не с лесна работа заради светлината... и коне все още не съм снимала...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

първият път, когато се целувах с момиче, естествено. Няма нищо по-хубаво и незабравимо от това. Иначе в паметта ми са се запечатали много гледки от места, които съм посетил, но не това е най-важното.
Последният незапечатан миг е отпреди две седмици, когато се връщахме от Триград и минахме през язовира в Доспат. Беше ми паднала батерията на фотоапарата /щото естествено бях забравил зарядното/, така че седях и попивах величествената гледка на този най-голям в България водоем. Беше топъл слънчев ден и сините, покрити с иглолистни гори склонове на планините се спускаха в това голямо, губещо се в далечината изкуствено езеро. Направо море сред чукари.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Last Roman на 20.05.08 10:00.

Една зимна сутрин излязох много рано. Още в самото начало на разсъмването. На вън беше тихо и безлюдно. Валеше сняг на парцали. По сградите наоколо мигаха разноцвентите лампички на коледната украса а величественият балкан спеше побелял. Имах чувството, че се намирам в приказка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

енин залез в една екзотична страна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят малък племенник след баня .. загърнат в шарената си хавлия ...

-------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Двамата възрастни хора, които се споминаха кажи-речи едновременно. Техните неделни разходки из квартала. Спомням си ги - в най-хубавите си дрехи, хванати за ръка, златна есен е, а от тях струи онази тиха, безкрайна любов, дето всички се питаме има ли я.
Ей това да можех да го снимам, но и чувствата да хвана...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите