|
Това се мотка от доста време из нета,но сигурно има някои от вас които не са го чели,а си заслужава.Освен че е поучително и забавно,ми се ще да да го прочетете и да чуя вашите отговори тук
---------------------------------------------------------------------
Приятели, сега ще се опитам
с един старинен тест да ви изпитам!
Живял в разкошен замък край реката,
млад благородник, заедно с жена си.
А тя била и хубава и млада.
Прекарвали си нощите в наслада,
а денем ходели насам натам:
по гости, по езда и на разходка
в полето, във гората или с лодка.
А във съседен замък, зад реката,
живеел най-добрият им приятел.
Той бил ерген. Защо е бил ерген?
Защото е бил умен, според мен!
Така си мисля аз, макар мълвата
да казва, че бил влюбен във жената
на своя пръв приятел, затова
не искал друга никаква жена.
Но като мъж - добър и благороден,
не се държал като нещастен, болен,
а се показвал с весело лице,
и им помагал с двете си ръце,
когато се нуждаели от помощ.
Мъжът обичал своята съпруга
и вярвал – като нея няма друга.
И весела, и вярна, и красива,
и умна, и добра, и справедлива.
И тя наистина била такава.
Но пламне ли във нас любов-жарава,
тя всички стълбове опожарява,
без всякаква опора ни оставя,
и да творим безумства ни заставя!
Веднъж те от разходка се прибрали,
вечеряли, на дама поиграли,
след туй се любили, след туй заспали...
Среднощ свирепа буря се извила
и като вълк пред замъка завила.
И мълния тъмницата раздрала,
и страшен гръм ударил сеновала.
Съпругата от ужас изпищяла -
събудила се!
Влюбена във друг!
В приятеля на своя мил съпруг!
Тоз който е пламтял на тази клада,
той знае върху нея как се страда!
При комунизма щеше да е лесно.
Увлякъл си се, влюбил си се в друг -
и сбогом на законния съпруг!
Нито морал те спира, ни квартира –
квартира там за всеки се намира!
И при социализма бе така –
над всичко друго беше любовта!
Но всичко там бе свързано с заплатите –
разводът беше само за богатите.
При демокрацията трети изход има:
тук фирма подходяща се избира -
досадния партньор да ликвидира.
Обаче как е при феодализма?
Там не помага нищо – даже клизма!
Осъден си до гроб да бъдеш роб!
И или трябва да се примириш,
със своята любов да се простиш,
или пък любовта си да покриваш
с измами и лъжи, за да я скриваш!
Опитвала жената да се бори,
сърцето с разума си да пребори.
Сърце и разум встъпили в борба.
Но разумът бил женски при това!
Опитвала и с пости, и диети,
но има ли отърване? Къде ти!
Каквото и наоколо да става,
тя все си мисли как му се отдава!
А е уверена, че я обича!
Как само във очите й занича!
Тя и с тила си чувства, как я гледа,
когато него никой го не гледа.
Как с нежния си поглед я прегръща,
и как я иска само, как преглъща!
Ама мъжете са едни страхливци,
едни са мудньовци и предпазливци!
И раждал се в ума й план след план,
един от друг по глупав и пиян!
Веднъж пак от разходка се прибрали,
вечеряли, на дама поиграли.
След туй съпругът бавно се изправил,
залитащ, в спалнята си се отправил,
и на леглото паднал като пън.
Защото на вечерята тя, скрито,
му сипала от билките, които
ни потопяват в непробуден сън!
Ах тези удивителни жени,
непредвидими и необясними!
С мъжа й даже просено зърно
да има под дюшека – й обива!
С коняра – и бодливото сено,
дори копривата – й е коприна!
Във кухнята хлебарка изпълзи –
и то е ужас, писъци, сълзи!
А мишчица пробяга ли - от страх от нея -
на масата! Оттам – на полюлея!
Но в нощ гробовна, тъмна и зловеща,
ако отива на любовна среща,
без страх и с бивол може да се срещне.
От мечка, таласъми, от апаши –
тогава тя от нищо не се плаши!
В най-хубавата рокля пременена,
с най-скъпите бижута нагласена,
се спускала жената през гората
по пътя, който води към реката.
И стъпила на моста, ала там,
разбойници устроили капан.
Излезли и отзад, че и отпред.
Я гледай, казали, какъв късмет!
Не сме мечтали за сполука по-голяма!
Бижута, скъпи дрехи – и мадама!
Бижутата й първо ще откъснем,
а след това от обич ще я пръснем!
Къде си тръгнала в нощта, мадам?
Кой дявол те изпрати нанасам?
Жената била като поразена.
Не можела да мръдне, вцепенена!
Как за разбойниците да забрави!
Такава страшна глупост да направи!
Но се съвзела и се вдъхновила,
и храбро любовта си им разкрила.
- Разбойничета! Братя ми бъдете!
Пуснете ме сега, не ме бавете!
Такава искам милия да зърна,
а след това, назад като се върна,
пак ме хванете и не ме щадете:
тогаз правете с мен каквото щете!
Разбойниците нямат срам и жал!
Без съвест са!
Така жестоко бият!
Ще те ограбят и ще те убият!
Не смятат те убийството за грях!
Но няма кой да се разправи с тях!
Но тези люде, горди и свободни,
макар и рядко, са и благородни!
Това е била същата дружина,
която преди около година
поискала да отвлече Калина
и на Ангар да я изпрати в дар –
да спре в гръдта му този зъл пожар!
За жалост, те тогава в тъмнината
объркали Калина със козата!
Животът им бил грешен и суров,
но се размеквали от разказ за любов.
И без да я обидят даже с дума,
я пуснали да си върви по друма!
Тя пред любимия си се явила
и цялата си обич му разкрила.
Обаче той жестоко я попарил:
в главата сякаш с тухла я ударил:
- За тебе аз си мислех, че си вярна!
Че като другите жени не си коварна?
Не е възможно - вярната съпруга
на моя пръв приятел...! Ти си друга!...
И тъй нататък все във този дух.
С две думи – сторил я на прах и пух!
Нещата нявга тъй са подредени,
че ни поставят в роли разменени:
жена да моли, мъж да й отказва!
- Защо, кажи, е нужно да отричаш,
че ме харесваш и че ме обичаш!
Нали усещам като ме поглеждаш....
- Недей от погледа да се подвеждаш!
Дори да кажем, че си ми любима,
нали все пак морал в живота има?
Не мога! Винаги ще се виня,
ако на дружбата ни изменя.
Избий си от главата тази мисъл!
Не трябва да го искаш, няма смисъл!
Когато става дума за любов,
моралът често из краката ни се пречка,
но рядко той е истинската пречка!
Моралът е завеса, параван:
зад нея често истината крият,
та с тежеста й да не ни убият!
И подозряла нашата съпруга,
че истината може да е друга.
И в банята, и в гардероба проверила,
но не - любовница там не открила.
- Дойдох ти на крака! Не се чуди,
ами в прегръдката си ме вземи!
Един час нека с теб да съм щастлива!
А след това, докато бъда жива,
чак до смъртта си, и дори след нея,
на този сладък спомен ще се грея!
- Не! Трябва да си тръгнеш. Но сама ли –
гората от разбойници гъмжи.
Да пратя някой да те придружи?
Да не похвалят гозбата й даже,
не е така обидно за жена,
тъй както ако секс й се откаже!
Ако възможност да я имат имат,
но без да се възползват – я подминат!
Жената побесняла! Разгневена,
Отвърнала му:
- Стой си тука сам!
Дошла съм, значи пътя си го знам!
За теб затънах цялата в лъжи!
Това ли съм заслужила, кажи!
От теб не искам никаква услуга!
От днес нататък ги прави на друга!
Това, което исках, ти отказа
и колко ме цениш – с това показа!
От гняв невиждаща, като насън,
излязла тя от замъка навън.
Тук полъхът на нощния зефир
ума й след минутка отрезвил.
Ами сега - по кой ли път да хване?
Разбойниците, ако пак я хванат,
навярно няма да й се размине....
Не искала тя пак край тях да мине.
Не толкова от страх, ами от срам!
И по пътека друга е поела,
която пък пътека я отвела
до кея на каторжника лодкар.
Монета златна му поставила в ръката,
с молба - да я прехвърли през реката.
Лодкарят – бивш каторжник, груб селяк,
изпитвал непрестанен полов глад.
Докато прекосявали реката,
коварна мисъл му дошла в главата.
Той първи на брега се озовал,
ръката си, да слезе, й подал,
придърпал я и я издигнал над земята,
и след това я проснал на тревата.
С два тежки удара я укротил,
и съпротивата й щом сломил.
запретнал роклята, оголил й бедрата,
и свинската си похот утолил.
- Изправяй се и стига да трепериш!
Нали – каквото търсеше - намери!
И, жертвата си на брега оставил,
той с лодката обратно се отправил.
Аз тази грозна сцена съкратих –
насилието ненавижда моят стих!
За омерзението на жената,
безсилието, болката, тъгата –
с кървящи, късащи сърцето рими,
да прочетете можете от Дими!
Но аз, преди лодкаря да оставя,
два реда още трябва да добавя:
насилникът бил твърде улеснен,
че тръгвайки с любимия за среща,
тя е била без гащи в тоз момент!
Съвзела се.
Какво сега да прави:
дали назад пет крачки да направи
и в черната вода да се удави,
или към своя дом да продължи
и да измисля всякакви лъжи,
с които някак да се оправдае?
Седяла смачкана, съсипана, без сила.
Но волята й за живот надвила,
и тя към замъка си продължила.
Раздърпана, разчорлена в косата,
със черни синини по рамената,
с изхапани гърди, а под полата
с издраскани и кървави - бедрата,
прибрала се. Мъжът й още спял.
Ала един прислужник я видял.
И всичко на съпруга и разказал!
Че от момче бил свикнал да е верен
на господаря – в слънчев ден и в черен!
Тя влязла в стаята, но не заспала,
а в треска разни планове крояла.
Дали да си признае и разкае?
Но никой няма да я разбере,
и никой няма да я оправдае!
Дали на болна да не се престори
и да не влиза никой друг при нея,
докато Господ чудо някакво не стори -
да й подхвърли някаква идея!
Обаче скоро спряла да мечтае -
разбрала, че мъжът й всичко знае!
Тя молела да й прости, да го забрави!
Че няма повече така да прави!
Че туй й е било жесток урок!
Той нека й постави пробен срок!
Че няма на земята друг герой
в сърцето й! Че там е само той!
Че няма друго бъдеще за нея –
че тя без него няма да живее!
Изгони ли я той – какво да прави,
освен във Сини вир да се удави...!
Съпругът й останал непреклонен –
отворил й на замъка вратата,
и й посочил пътя към гората!
И в замъка мъжът останал сам.
Постъпил ли е правилно, не знам.
Не знам и прави ли са мъдреците:
че щом жена веднъж те предаде,
тя пак ще лъже и ще те краде,
пак в труден час дълга си ще забрави,
ще те оклевети и изостави!
Но нека продължа за този тест.
Тук персонажите са общо шест:
съпруг, съпруга, верният приятел,
разбойници, лодкар, слуга-предател!
Тях всички в списък общ ги подредете.
Тоз, който е постъпил най-добре,
той нека лаврите ви обере:
на първо място него поставете!
А който ви е лош и най-зловреден,
във списъка ви нека е последен!
А после списъка ми изпратете!
Аз този тест сред своите познати
направих преди тридесет години.
И отговорите им още пазя.
И ми е любопитно да узная:
такива ли, каквито сме си били
сме още, или сме се променили!
не ми казвай
какво да правя
за да не ти казвам
къде да отидеш
|
