|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
|
|
|
За съжаление далеч не съм...Много добре, ако си съвършен, т.е., без чувства, си може би не щастлив, ако приемем, че си изгубил и това, бидейки в категорията чувства, но със сигурност спокоен. И разбираш, че си го достигнал не, когато си вече щастлив, а когато не си повече нещастен. МНого пъти съм го казвала, няма причина да не го повторя и сега - никога в живота си не съм искала д съм щастлива, а да не съм нещастна. И ако двете се продават винаги заедно, аз предпочитам да ги нямам и двете, от колкото да ги изпитвам и двете.
Защото само ти си мислиш, че любовта е щастие. За мен любовта винаги е била истинско страдание. И не, за бога, не искам пак да чувствам това отново, за нищо на света. Има неща, които струват твърде скъпо. Така че в теб да не трепва нищо не е задължително нещо лошо, напротив, така ставаш свободен - свободен от всички онези емоции, които до сега са те държали в плен.
For June Who Loved This Garden.
From Joseph Who Always Sat Beside Her.
| |
|
|
|
за спермодаряването - определено присъствието ти ще ми е от полза.
Aut Caesar, aut nihil
| |
|
|
|
сега е по-логично.
да, въпреки всичко, мисля, че любовта е щастие (за мен).
т.е. вярвам, че такова нещо-като моята половинка все пак съществува.
искам да обичам, да ме обичат, да си понеса дозата страдание, ако е необходимо, но да се "феникс"-ирам отново.
не ми е присъщо спокойствието в този вариант описан от теб.
би ме плашила такава липса на емоция, защото няма да съм аз, дори да съм го постигнала. а в този живот се опитвам да съм себе си, такава, каквато съм отвътре, а не са си налагам поведение, което би ме спасило от тъга, но не би ми донесло радост.това за мен е междинен етап.след това отново ми се лети.
Думи, думи и нищо повече
| |
|
|
|
да ти дам правна консултация от типа-"как да не даря сперма, (щото мойто си е мойо и няма да го разхищавам), но да излъжа, че онова в чашката е от мен и да не ме осъдят за измама после?"
Думи, думи и нищо повече
| |
|
Тема
|
 Re: да, евентуално
[re: Пъpпъл]
|
|
| Автор | Last Roman (Нерегистриран) |
| Публикувано | 25.03.08 15:35 |
|
|
с такива терзания и изкуствено създаване на казуси наистина ще стигнеш и до затвора за сексуален тормоз.
| |
|
|
|
Съжалявам, но съм чупела твърде често крилата си за да пробвам нов полет.
И тук не става дума само за любовта към един мъж така, както я разбираме, когато говорим за нареченото от древните "ерос". Става дума за емоцията като общо чувство, което винаги носи страдание.
За надеждата ти в хората, които рано или късно те предават. За вярата ти в доброто и справедливостта, които никога не побеждават. За обичта ти към себеподобните, които ти отвръщат с омраза. Чувства, които носят безкрайна умора. Уморена съм от всичко това. Уморена съм да се боря всеки ден, уморена съм да вярвам, уморена съм да се надявам. Ако можех, бих изтругнала и захвърлила сърцето си, защото не искам повече разочарования. Не искам повече тази надежда, която ме кара да вярвам, че животът не е изпълнен само с лъжите, предателствата, празнотата и самотата. Научих се да мразя тази надежда, но не се научих как да се отърва от нея. Бих била много по-щастлива, ако мислех хората за лоши по природа, ако не виждах малкото наистина добри сред тях, ако нямах надежда към и в тях.
Уф, отивам да си купя нови обувки преди съвсем да съм почнала да се самосъжалявам :))
For June Who Loved This Garden.
From Joseph Who Always Sat Beside Her.Редактирано от Eva B. на 25.03.08 15:39.
| |
|
|
|
малко вероятно, но ако ти попаднеш там, да знаеш, че пак дължиш издръжка на децата.
Думи, думи и нищо повече
| |
|
|
|
Защо трябва да възприемаме нещата така чернобяло?
Да, хората нараняват, но има такива, които те лекуват, макар и не същите.
Любовта се изплъзва, но идва нова.
Борбата уморява, но почивката след това е по-приятна.
Всичко това са просто фрази, знам, но не си ли мислела, че понякога човек подсъзнателно търси начин да бъде наранен, за да се откаже, защото е по-лесно да не се бори, да не търси, да не очаква. Намираме си повод и емоционално извинение чрез нараняване, което сами сме предизвикали.
Не говоря конкретно за теб, а по принцип.
В мое лице имаш един умерен оптимист, поне търся хубавото. Или се опитвам.
Колко обувки бих си купила аз-я да видим до колко си следила сеира? Май само пуканки си яла.
Думи, думи и нищо повече
| |
|
|
|
мен никой не може да ме осъди, защото законите са писани от моите братя, а гарван гарвану ко не вади. Иначе по въпроса за издръжката на децата - ще се разбереш с абеттор - моя адвокат.
Най-много да те осъдя, че не ги гледаш в духа на добрите римски традиции.
Aut Caesar, aut nihil
| |
|
|
|
ох, недей
ще викна стрейнджър да ми помага и ще стане тя една...
не е смешно.
не ме съди, давам и трите гарванчета, гледай ги ти.
Думи, думи и нищо повече
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | >> (покажи всички)
| 
|
|
