Тази теза, че имало някъде един човек специално за теб (ама някъде) е доста обезкуражаваща. И по-скоро е пълна глупост с цел да се оправдаят неудачите, избора, който правим и живота, който водим.

Излиза, че аз (примерно) съзнателно (поне 10 години), отдавайки се на либовни томления, съм ги отправяла към "грешните" младежи-еволюирайки или девалвирайки, но все пак търсейки Човека:))
А един ден съм решила-тва е той, изграждаме връзка, раждам деца и си слагам звезда на челото за добре изпълнена мисия. Но! В един момента се прокрадва идеята-ами ако тая мисия не е много добре изпълнена всъщност. А там някъде го има НЕГО, който чака мен, точно мен?

Срещали ли сте вашата половинка по такъв-синхронен начин, че да имате вътрешната увереност това е той/тя-дори да сте се разминали? Тук не говоря за нещастно развилата се връзка, в резултат на което се получава обожествяване;)) Просто онази убеденост за човека, с когото и мълчанието говори.

Има ли го това или е една красива романтична приказка. Хора бол, харесвам си някой и той става Мъжът/Жената с главна буква. Защото всеки има нужда от такъв човек. И си живеем с него кротко и щастливо заглушавайки вътрешното ни "аз", че нещо липсва. Което нещо е липсвало от самото начало.

Един човек за един живот?
Един човек няма как да стигне?
В различните моменти различни хора ни трябват?


Аз имам наблюдения за първото-малко, но евала.
И доста за второто и третото.
Кои са романтиците тук?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

така е, идеално създадени един за друг хора няма. Но при контактите помежду си става взаимно доизглаждане на ръбчетата с цел постигане на пълна комплементарност...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мня, мня, мня

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпрос на вкус /и на джуркащи се енкефалини в мозъка ти/.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А там някъде го има НЕГО, който чака мен, точно мен?

Чака.
Те 20 години колко са,ей сегинка ше се изтъркулят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък твърдо вярвам, че някъде съществува човек, който е точният Ян на моят Ин

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...трябва да можеш да притихнеш дотолкова, че мълчанието да проговори,
...да имаш търпението да очакваш без да заглушаваш щастливо празнотата,
...да си честен докрай знаейки, че 'някой ден сърцето ще те съди за това, което си му отнемал без дори да си разбрал',
...да вярваш в Истината и да си готов за Нея да отидеш и в ада...

иначе срещата я има, но теб те няма на нея и не я разпознаваш...
защото си избрал нещо друго и вече си го имаш...

Ти не си романтик:)
Ти си енкефалик

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Баш ми е драго.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз също вярвам, че такъв човек има.
Ако няма-смятам да си го измисля, нали това правим непрекъснато, гласим живота около нас, според очакванията си.

Вече чувам галопа на конски копита, виждам белия кон и прекрасният принц, които яздят към Попа, на път за моя офис:)
Ако бях близо до морето-сигурно щях да видя капитана на платноходката с червени платна, а на сушата стоя аз с червена рокля и му махам с ръка:)).

Мисля, да спра, че ще започнат наистина да ми се привиждат неща и без да съм яла от гъбките, които предлагаше.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите