ще те попитам
ще те помилвам
ще ти се дам
ще ме почувстващ
ще те изстрадам
ще те намеря
ще ме загубиш
ще ме намериш
ще има някой
ще имаш мен
ще те обичам
ще си ти вечен

На хилядите ми „обичам те”
ти отговаряше с възторг...
Срещу всяка дума,
от устата ми прошепната,
намираше ти своя...
А песните, които пяхме
Заедно?
А стиховете,
поделени между двамата?...

Но разтурихме го – ти и аз –
това, което бе наш храм.
Избрули вятърът руините,
изглади камъка с нежна длан
и пусна да се гонят
самодивите.

Танцуват там, по нашите земи,
краката им пътеките ни
все целуват.
А няма да остане ни следа от онзи свят
и времето накрая
всичко ще погуби...

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...