Най-самотният човек в София съм аз, мамка му.

Или поне един от многото.

Работа, работа, работа.

Курволяк, с който и две думи са много.

Приятели - никакви. Завист, егоизъм.

А бях усмихнат и лъчезарен едно време.

Вкъщи - сам като куче.

Вие ми се някой път. Само че няма кой да ме чуе.

от време ан време кучешката.
Курволяк?
Баси! Не е за тук това, така че веднага се романтизирай!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Искам и аз

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не си най-самотният ...да поспорим за първото място ...водя класацията ...вътре ми е самотно ...може да ми се смеете колкото искате ...да - работа, о да и по много! ...а после вкъщи - приятели пак не ...вече не вярвам в тази дума...да, вкъщи сама като куче ...не ми звучи добре ...бих написала същото като това което ти си напасил...без "курволяк" ...само това не ми се случва ...от описаното ...тъжно но на кой му пука ...знам че и да се опплаквам и да плача и да викам и да вия - нищо няма да се промени защото на никой не му пука за някой си там ...но иначе бих написала същото като теб ...е, благодаря за удоволствието да се прочета/огледам емоционално за момента някъде...на никой не му пожелавам да се чувства така ...много писах а дори не ми се говори ...мълчи ми се ...някъде ...с някой ...водя монолози със себе си поради липсата на този някой ...празно ми е вътре в мен и та ка си ходя си ходя по улиците...

"Приятели - никакви. Завист, егоизъм."
Извинявай, ама проблема май си е в теб. Ако работата ти отнема по-голяма част от времето, толкова ли е трудно да се сприятелиш с колеги? Или най-малкото, да излизаш на по бира(примерно) с тях. Хич да не сте приятели, все ще имате теми на разговори и няма да се чувстваш толкова изолиран.
И защо си мислиш , че приятелите ти завиждат? Едва ли някой би завидял на самотник..Дали пък не си въобразяваш, че ти завиждат и затова сам да си се изолирал от тях?

Курволяк казваш...ами ти такива си избираш явно, и ми се върти в главата една възможна причина - страх те е от сериозни връзки...да?
Бил си усмихнат и лъчезарен....Сега не си ли? И защо? А знаеш ли , че хората съвсем инстинктивно избягват намръщени хора. Айде, опитай един ден да си усмихнат и лъчезарен (дори само за експеримента) и ще разбереш , че хората са като огледало - усмихеш се и ти се отговаря със същото

Не съм казал, че не съм приятел с колегите си. Напротив :)

Не си въобразявам нищо. Такива са "приятелите" ми. Но те повечето хора са такива.

Опряхме до сериозните връзки :) Аз съм този, на който му се иска такава. Затова и ми е кофти, щото 23-24-25 жени не се интересуват от такива неща. Падат си малко разглезени мамини момиченца. Не са всички такива, но аз все такива попадам (другите са или заети с онези "няколкогодишни" връзки, или просто не ми харесват).

Иначе се старая да съм усмихнат, да.

Всъщност като се замисля май проблемите ми са два - липса на сериозен партньор и прекалено много работа (тя ми харесва).

мда

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Падат си малко разглезени мамини момиченца"
.... да си призная, същото си го мисля и аз , но за разглезените мамини моМченца.
Е, кажи, как да не се отдаде човек на работата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите