Седя и чакам.
На плажа.
На хиляди морета
Сред хиляди.
И все пак, очаквам ли?
И аз сам бил в гората...

Напомни ми за един, дето стоял пред един паметник и си говорел: "Гьоте, Гьоте-е-е, "Малка нощна музика", а? Па-па-па-пам!" (Като не мога да напиша нотите, не знам как ще ме разберете, ама всъщност няма значение.)

“Don’t you ever think about getting out of that container?”

“You mean leaving my physical body?”

I nod.

“Symbolically? Or for real?”

“Either one.”

Стоял пред паметника на Шилер, нарекъл го Гьоте, казал му че е написал "Малка ношна музика" на моцарт, а изтананикал първите акорди на Бетовенова соната.