|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
|
|
Стоя вчера цял следобяд и попива от щастливите усмивки на хората край себе си.
Плака и беше сама, само с усещането, което топеше сърцето й.
След вчера оцеля, уви. Не искаше.
Днес ще скита пак...
И утре... и утре...
Но я е страх, че винаги ще има утре...
Трепери.
| |
|
|
|
'Земеш да се стягаш!
| |
|
|
|
Какво е това усещане, което топи сърцето й?
use your illusions
| |
|
|
|
Как?
Ако знаех, нямаше да се чудя как да се събера.
| |
|
|
|
Мира няма, но вяра има... някакво - такова...
Някой би й се изсмял безмилостно - надежди - говежди...
Ще я видя утре...
| |
|
|
|
най-вероятно. За жалост.
| |
|
|
|
Като говориш с други хора отвъд Капсулата си, дето е наполовина твоя, наполовина- не-твоя. КАто материала на бинарните лепила или епокси-смолите. Сложи повече от твоята половина и няма да бъде толкова качествена или твърда и ще можеш да я разтрошиш.
Ба ли го, това е все пак една метафорка.
| |
|
|
|
Метафорично-цинично ми е.
Ама разбирам....
| |
|
|
|
пардон, между другото, като прочетох заглавието на темата, стигнах до категоричния извод,ч е поне днес не съм никак на романтична вълна.
:-))
"Боли я"- все едно говориш за оная си работа:-))))
А докато пишех вълнА, се захилих, щото част от мозъка ми го прочете вЪлна:-))))
| |
|
|
|
Ох, сещам се за един виц, който в унисон с неромантичната ти вълнА, би прозвучал така...
А п... й плаче и подсмърча
(а сега си го представи и чуй звука)
Още ли си на таз станция, м?
ама съм простачка
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
(Железен Канцлер)
