за хората, които сме загубили завинаги и които и липсват!

А можеш ли да ги помиш в лошо..... Лошото избледнява за миг като изтрито с гумичка...... паметта човешка е някак така устроена че праща лошите спомени там..... откъдето човек не се сеща да ги вади ....... остават само хубавите спомени и мисълта за неизказани думи, ненаправени дела и ....'ако знае че само след час, ден ..... '

коя си ти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тяхното място остава завинаги празно, но въпреки всичко чувствам присъствието, подкрепата в трудни моменти!

Онази Канцлере....онази, която знае какво значи това, което е написала....изживяла съм го .....позната ми е ужасната болката, безсилието ...

Не ми се мръщи .

Празнината не можеш запълни. Не е възможно. Тя -празнината зее като паст на пропаст .

Чувстваш присъствието, защото е до теб , зад теб , защото знае че ти е нужен/а . Просто поемай енергията която ти дава, за да се справиш в труден момент

Търся го - но търся Него!
Понякога, в някои други виждам неща, които ми напомнят, но те са като отделни елементи - като парченца от счупено огледало, които дори и да слепиш и най-старателно - никога няма да се получи един пълен образ!
Липсва ми, но чувствам подкрепата му и вярвам, че с неговата помощ се справям и ще продължа да се справям успешно! В това ми е надеждата!

са толкова жестоки и неочаквани, че личността, самата И тъкан е под заплаха.
Подобно на спокойно орбитираща около слънцето си планетка, пограй която е преминала гравитационен гигант, тя е на косъм да бъде разкъсана от приливните сили, а орбита- тя вече никога няма да бъде същата.
ТАзи сутрин, при поредното си събуждане и невъзможност за заспиване, освен 10 мин. преди времето, когато наистина трябва вече да ставам..:-)), открих едно ...хм...съмнително? техническо решение за бягство от мислите.
Слушай:

че настава страх и ужас
и задава се разкол

Едно стихче, ползвано от един фантастичен герой за да не допусне разни хора да проникнат в мислите му. Повтаряно до втръсване, оставяйки мислите на подниво, тихи, заглушени от дебилния стих...нищо не може да пробие бариерата.
Стихчетата могат да бъдат и не-дебилни:



...No more; and by a sleep to say we end
The heart-ache and the thousand natural shocks

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни!

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи!

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!