Арап е местност.
Южно от Н.
Н. е село-северно от Видин.
Видин е град-призрак.
Да ти имам селото-каза ми веднъж една жена-село,на което Видин се пада южно!

Имаше някаква легенда за произхода на името на тая местност,но последната,която я знаеше,бе прабаба,а тя почина преди 23 години.
Аз бях малък келеш тогава,и тия неща ми баха крайно безинтересни.Сега съм дърт келеш,тия неща са ми много интересни,но вече няма кой да ми ги разкаже-те са два метра под земята в същият тоя Арап-само че по-в началото.
Арап е хълм.
Видин е на около 40 метра надморска височина,ако не ме лъже паметта,но и да ме лъже,няма да редактирам точно това число,за да не се правя на по-паметлив,отколкото съм.
Н. е на средно 100 м. надм. вис. ,а Арап-на 150.
Идеалната надм. вис. за лозя.
И да- в Арап,изключая ...някои изключения,гробищата в т.ч.,където почива баба Йоана(казвах и баба,но тя бе прабаба)и още някакви люцерни,има море от лозя.
При ясно време от Арап се виждат:
Ведерник(връх до Белоградчик)-югозападно,Миджур-юг-югозападно(по-далеч),Ком(кажи-речи-Южно,още по-далеч),Петрохан, и най-накрая,при много ясно време-веднъж на няколко години ,се вижда ясно и оная характерна резната чупка на Врачанския Балкан-но то е вече доста далеч,и наистина се вижда рядко!
После-на изток малки късове от змията на Дунава,също и на североизток.
На север се вижда Бачово.
Бачово също е хълм-там има не море,Океан от лозя-това е най-хубавото място -като климат,и най-хубавото място-като почва -за лозя северно от Балкана.
Слушайте усмихнати как ви се хвалят местни патриоти от Свищов за Горчивка(те поне знаят,че това е името на местност до града им,където има лозя),слушайте и се сетете за Арап и Бачово.Друга тема,за друг клуб.

Знаете ли -ето по това време ,сега края на юли, и целият август,колко лесно се диша сред лозя? Сред море от лозя? А знаете ли защо?Ще ви кажа.При безветрено и слънчево време,тези вълшебни растения синтезират толкова усърдно,фиксирайки,"освобождавайки" атмосферата от въглероден двуокис,че съдържанието му е с 30 до 50 на сто по-ниско от нормалното.
Бъдещото вино-синтез от най-лятното слънце и летния диоксид.
И спомените.
Понякога,разхождайки се сред обедната тишина в този зелен океан,сякаш чувате как през 1,3 или 5 реда ,но НИКОГА във вашия,се плъзга люспестото невидимо тяло на дълъг въздушен дракон,лозите се опитват да го спрат с листата си,шепнейки му нещо,но той заминава нейде на изток надолу по хълма-далеееч към тепсията на равнината и Дунава.
Често съм там.Или рядко:По-рядко от необходимото.

Там.Леко отвъд.Отвъд крайчето на периферното зрение,където са Паралелните Вселени на Несбъднатото,но Помислено-каквото,и от когото и да е то,стига да е Помислено,там.Там се случва какво ли не.
Ще ви разкажа.

Редактирано от Kupo на 31.07.05 00:57.

mirisni cvet
totalno nerazumljiv
za ceo svet...
I svako moze biti
dusman i brat
-svakih pedeset leta
izbija rat!"
Това е песен на един казионен сърбин,на чието име никога няма да има клуб ,за разлика от десетките модерни и винаги престижни като повод за фенство англоезичници,а преводът означава горе -долу(да ме извинят за обидата тия,които разбират-аз също смятам,че няма нужда от такъв,но-...):
Това тук е Балкан(ът)/са балканите/
ароматно цвете
напълно неразбираем
за целия свят
тук всеки може да бъде всекиму
душманин и брат
на всеки 50 години
избухва война(толкова излиза горе-долу-б.авт

Запознах се с Небойша миналата година.
Небойша е сърбин.
И,Небойша е мъртъв от 1992.

Редактирано от Kupo на 31.07.05 01:29.

Помня го-той е тъстът на булката,бащата на младоженеца,Първата жертва.

Първата жертва на Босненската война-беше застрелян от мюсюлмани по време на сватбата на сина си през '92-а или '93-а.
Изключително приятно ми бе да се запозная с тоя човек.
Представете си само-все едно да познаваш Ерцхерцога,станал повод за друга една война,но с тоя поне може да се разбере човек перфектно...
Освен Небойша,чудесен партньор за карти е Стелияна.

Стелияна е лоза.Не знам защо се казва така-не обича да говори за това.

Четвъртият е Даскала.
Даскалът е съвсем жив,като мен и вас,четящите тия ми психарии.
Но може да присъства само когато спи.И понеже нощем нямам работа на лозята,карето е завършено само в най-голямата жега в ранния следобед-за Михайловградския пръч Сиестата е задължителна.
Мразя тройка белот.Чиста перверзия.
Но пък не се налага да деля Стелияна с Даскала,и нещата донякъде се компенсират.

Единствената екстравертна лоза.
Аа-ха да напиша "говореща",профанизирайки това зелено същество-сякаш е някакво просто говорещо куче,кон,или скрин.

Тя е на 2321 години-твърди ми,че имало само един дъб и една секвоя по-възрастни от нея.
Макар никога да не съм я улавял в лъжа,приемам с едно наум възрастта и.
Ще обясня по-късно.
Стелияна е влюбена в мен.Когато сляза от колата -прашен и наслаждаващ с ена непоносимата жега,тя излъчва един издайнически квант зелено сияние.
Ето ви сравнение,за да се докоснете до представата: Въобразете си най-чистите и изразителни зелени очи на влюбена във вас жена,която разглежда ново панталонче.Или обувки.Или чете книжка. Влизайки в магазина,неочаквайки да ви види,тя повдига поглед и-...!
Ето за тоя точно квант говоря!
Стелияна е същата.Отрича,прави се на кака и мадам,но си е едно женско същество.Знаете ги какви са женските същества,какво да ви занимавам с моите досадни словесности!

Редактирано от Kupo на 31.07.05 01:49.

денят е с 10 секунди по-дълъг от вчера.
Иде лято.

Беше юли миналата година, ако не се лъжа, аз имах малко работа на баира и разсъждавахме лежерно върху някои климатични особености на лятото- беше един от двата дни с истинска жега и аз отбелязах това.

-Не си наясно с тези неща, каза НЕ-присъствието на Даскала, който, естествено, взимаше един от даровете на живота си-следобедната си сиеста, респекривно, спеше някъде на 200 километра от слънчевия Арап.

Ст. фотосинтезираше с чудовищни темпове, обирайки почти целия въглероден двуокис, а единствен негов източник бях аз.

-Не си съвсем наясно с тези неща- продължи спящият пръч- няма внос.Тукашните жеги не могат да бъдат истински- дори тук на морското равнище, където са ситуирани тия чудесни лозя, най-много да стане 30-35 градуса. Няма ли внос на предварително подгрят въздух от Сахара- няма и истински жеги. Юлското слънце ги подхваща, и почти от зенита успява да компенсира само няколкочасовото нощно изстиване, и те ти 40 градуса-истинска, здравословна жега!
Съвсем неочаквано се намеси нечие зелено присъствие:

И двамата не сте съвсем наясно...Долавяте фрагменти, а и самите тях не интерпретирате правилно...Просто има не-време и не-място.На езика на нашия приятел Небойша има една такава дума, невреме...ала тя обозначава метеорологично бедствие, лошо време...а аз имам предвид съвсем друго...говорите за машини на времето...не можете да отидете на ДРУГО място,защото сте част от ТОВА...Не можете да върнете лятото на осемдесет и девета, защото вие сте били други, въздухът е бил друг...планетата Ви е била друга, намирала се е на друго място, ако щете.
Като умираща мъгла- всички говорят за мъглата с такова отварщение, а тя е толкова безобидно и капризно явление...
-Освен,ако не шофираш- изкикоти се Даскалът.Ненавиждам го заради тия му тъпи, противни и намахани вметки!!
-Млъквай, пръч!Остави я да говори!
...и ...това място е било различно разположено спрямо теченията, лъчите и ТЪКАНТА на пространството...Мечтаете да идете в Мезозоя, да видите динозавърския рай на креда,а ....не разбирате, че ...просто няма как...и не става дума за това , че няма да има с какво да се храните, че въздухът ще ви бъде чужд
Почувствах се доста странно-зелената твар доста успешно обличаше в някаква форма мой спомен...подозрение, досещане...Прадядо ми- възрастен, но не чак толкова, здрав, макар не чак толкоз...на почти осемдесет.След като почти всички, или съвсем всички от неговото поколение, си отидоха, той просто се почувства чужд.Имаше децата си, внуците, правнуците, пиеше нормално, без да се напива, но просто се движеше като динозавър сред тундра-чужд остатък от -все едно щастливо, нещастно, рахатно или празно, но- съвсем сигурно- ДРУГО време.
Гледаше с невиждащ поглед понякога, понякога сякаш идваше за миг, с усилие на волята, което да компенсира пълната липса на интерес.Дали не е било това?
...а мъглата- продължи растението, е едно много крехко явление- най-лекия повей я отнася и расейва- и онези разкъсани тъкани нейни се наслагват върху настоящето, но те са късове минало, без надежда опитващи се да се задържат, без надежда, защото те са от друго време.Място. Условия. Влажност...бихте угаснали там.Повтарям, заспали ми приятелю, казвам го и на теб, непримирими ми събеседнико- ще се разсеете в Небитието не защото атомите и молекулите ви са от друг континуум, а защото.... не сте във Вашето време.Защото Слънцето е с 20 на сто по-ярко, защото горите са ялови, пълни с огромни, нераждащи нищо, спори и никакви плодове, едно място, на което няма дори трева,,,повярвайте ми- била съм там, не ви трябва...тъканта на самата ви личност ще просъществува само частица от мига- няколко секунди или часове- все едно- лично време, и ще си иде- не в агония дори,а в пълно безразличие...
-Луда жена- каза Даскала, при това, както ми се стори, съвсем искрено-луда жена преродена в ....хм, тялото на едно растение, която се опитва да философства пред няколко превъзхождащи я във всичко, можещи да се придвижват навсякъде, висши животни, докато тя стои, завързана за коренчетата си на тоя горещ ветровит баир!!

Що се отнася до мен, това е едно от нещата, които ми харесват у зелената твар.Начинът, по който ме лъхва, вменява настроенията си, телепатичните си мисли, пакети от личността си...тук ви стовари направо една щедра шепичка усмихната досада:
-Другарю учител, а Вие откъде сте сигурен, къде съм била и какви места съм посещавала аз?

Редактирано от Kиpo на 25.12.05 23:33.

Добре, че идва отново лятото, за да мога да се отдам на размишления на открито сред лозята и аз. От въздуха на Средна гора и ширналите се лозови насаждения в равнината, която сякаш няма край се опиянявам и чуствам такъв покой, че мога да стоя така цяла вечност!

подарявам ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Очаквам.

Денят е с 20 сец по-къс от вчера.
Иде зима.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите