В сивото ежедневие на забързания ни живот,любовта и романтиката,сякаш приемат една второстепенна позиция,позабравят се и...в мига,когато ги потърсим отново,се оказва,че те безвъзвратно са си заминали.Като цветето,което,ако дълго не е поливано-увяхва...Знам,трудно е да игнорираме проблемите,битовизмите и безбройните причини,с които оправдаваме действията си,но една малка и кратка равносметка би подредила наново приоритетите на всеки в живота му...Затова предлагам да започнем с нещо малко,като за начало.Стиховете,разказите и въобще текстовете от всякакъв стил,напоени с тези емоции,напомнят и ни зареждат с нагласи и копнежи...Нека всеки,който е съчинил или е бил възхитен от нещо прочетено,публикува и предостави мислите и разсъжденията си върху му.Вярвам магията ще бъде споделена....

Прощално
На жена ми

Никола Вапцаров

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън, на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна
и ще си отида.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще дойда тихо в съня ти


В съня ти тихо

аз ще дойда

да те погледам

и да те запомня

а ти ще

промълвиш и ще

простенеш

във мене ще се сгушиш

нежно.

Немирно кичурче

ще махна

сълза потекла

с устни ще попия

ще ти прошепна:

Много те обичам!

И с обич

аз ще те покрия.

До теб ще бъда

във съня ти

в прегръдката ми

сгушена сияеш

с целувка плаха

ме даряваш

и караш ме

да помечтая.

Заспи сега

до теб оставам

мигът прекрасен

ме пленява

зората вече се

показва

и да си тръгна

знак ми дава.

В съня ти тихо

аз ще дойда

при теб навеки

да остана...

И щом не мога да те имам целият,
ще трябва част по част да те открадвам,
да те жадувам тайно и мъчително
и вечно да търся, до побъркване....
Започвам да те мразя
и наистина
от липсата ти чувствам се изстинала,
отчаяна, ограбена, погубена
душата ми се лута като скитница.
Умората връхлита неочаквано
от жертви и компромиси пробудена.
Не ме поставяй повече на изпитания!
Не искам да те мразя!
Обичам те!

Отново купонясваме на вън.
Ще затворим и това заведение...
Не знам кое ме опива повече -
алкохолът, или твоето присъствие?

Свещите догарят в полумрака,
виното в чашите стои-
отразява розите красиви-
като танцуващи искрици
под звуците на музика любовна...
В тази нощ,така пропита от романтика
недопускай мислите ми черни,
докосни ме нежно,страсттно птитисни,
нека тази нощ забравим за света!
Нека в своето блаженство да потънем
да разпалим огъня в телата.
С устни устните ти да изпивам,
нокти в кожата ти да забия...
Нека в тази тъж човешка страст,
да забравим на света кои сме,
да забравим ний за всичко прди нас
и забраните да нарушим...
Мислил ли си ти за тази наша среща,
че дори едничка да остане тя
топъл пламък ще остане между нас.
И със спомена за този страстен танц
ще жадуваме за следващата среща...
Тялото до твоито да допра,
ръцете ти нявсякъде по мен,
език,оставящ мимолетната следа,
следа,родена от страстта
и отново към страстта подканя...
А когато дигне се ноща,
когато видя твоята усмивка нежна,
тогава ще разкажа на света
за най-красивото изкуство:
Любовта!

Обичам те.
Погледни ме пак.
Обичам те.
Целуни ме пак.
Прегърни ме
с уморените си ръце.
Аз съм твоето Слънце.
Ти си моят Безкрай.

Аз имам пет любови.

Първата е силната. Обичали ли са ви силно? Така че рана да остане?
По-силно от въжетата протрили дланите ми. Когато вечер се прибирам с лодките.
След нея идва милата. Когато искаш да раниш душата си. А вместо нея виждаш себе си.
А третата е страстната. Умирал съм за нея. И всяка нощ възкръствам пак за нея.
Четвъртата е моята. Магията на залеза. И песента на прилива. Аз искам пак там да отида.
Последната е вечната. Най-страшната. Пясъци и бели дюни се стичат по лицето ми.
Към морето, към зеленото море. Където целувам прибоя и му давам себе си.

И пет страшни рани.
Спомени от щастието.

To ensure ongoing quality of service, your death may be monitored for training purposes.

Какво да я правя тази любов?
Толкова място заема,
че не мога да минавам.
А иначе - оставам безпредметна
между десетте ти пръста,
в диапазона на очакванията ти,
в конфигурацията на точките ти -
гледните, опорните, ретинните…
Слънцето до черно е узряло,
лазя през апокалипсиси,
с пунктирано дишане,
за да стигна кислорода под очите ти.

Два свята
Прегърнаха се двамата,
преляха свойта кръв
един във друг чрез погледи,
чрез стиснатите длани,
щастливи, земни, видими...

А ти си в моя сън
и никога не си бил вън от него,
и никога не си поглеждал
отблизо в моите очи,
не си докосвал своята ръка
до моята, а се пренесе
направо в моя сън.

Години минаха, ти все си с мен
и никой никога не би можал
да те изтръгне,
и никога не би разбрал
как всичко е възможно в сънищата
и колко си добър, и колко ме обичаш,
щастлив, неземен и невидим...

Дора Габе

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите