Петър Анастасов


Хубава и проклета си.
С плахи гълъби в пазвите,
с тръпка вечност в бедрото
и с отрова на устните.

Хубава и проклета си.
Идваш в моето диво лозе,
лягаш в сламеното ми ложе
и ме любиш пламенно.

Хубава и проклета си.
Но в душата ми буренясала
се събуждат сестрите твои
и със камъни те прогонват.

Ах, една не потърси камък,
а сърцето ми запокити
във нозете ти и продума:
- Хубава и проклета си!

Всеки ден поднася знанията с които ще живеем утре!

Салет Тавареш

ЛЕГЛОТО

Леглото е огромен яз от постели
където потъват леглата.
Гмуркам се до дъното на
спокойните му води,
за да спя или да обичам.

Спя потопена в бели
ефирни сънища...

Обичам да плувам на воля
в бистрата му шир.
ЛЕГЛОТО Е ФРАГМЕНТ ОТ МОРЕ!
Заливат ни на приливи
и отливи вълните му,
а корабокрушенци съзират
в глъбините му потайни риби.

Леглото е метежната река
на мистичните прозрения,
за съня на любовта.

Всеки ден поднася знанията с които ще живеем утре!

Голубая кофта. Синие глаза.
Никакой я правды милой не сказал.

Милая спросила: Крутит ли метель?
Затопить бы печку, постелить постель.

Я ответил милой: Нынче с высоты
Кто-то осыпает белые цветы.

Затопи ты печку, постели постель,
У меня на сердце без тебя метель.

С.Есенин

Обади се, любов!


Позвъни, обади се, Любов!

Ти, която да си, намери ме!

Аз те чаках с години, готов

да запиша и номер, и име!

Ти мълча. Със години и с дни.

Ти не звънна, дори и погрешка.

Иззвъняха се сума жени -

ни една между тях ти не беше.

И напразно с писалка и лист

все те чаках... Ни глас, нито ласка.

Що цигари изпепелих

и на листа що глупост надрасках.

Пак съм сам... Обади се, Любов!

Вън вали. И април е тъй хладен.

Телефона поглеждам (в дълбок

сън заспал). А край него - кълбо

жици, жици... Контактът - изваден...


Д.Дамянов

Между моята любов и мен ще се възправят
триста нощи, сякаш триста зида,
и морето между нас - като магия.

Само спомени ще има.
О, заслужили страданието вечери,
нощи, скътали надежда да те видя,
равнини на моя път, небесен свод,
който виждам и полека губя...
Окончателно, като изваяно от мрамор,
твоето отсъствие ще натъжава други вечери.

Хорхе Луис Борхес

On ne voit bien qu'avec le coeur, l'essentiel est invisible pour les yeux.

Ако някога прочетеш това........Прости ми,че нахлух в живота ти.Прости ми,че посмях да го обърна наопаки,да го променя.Прости ми,че ти позволих да ме видиш толкова уязвима,наранена.Вярвам,че научих се да следвам сърцето си,желанията си.Не се страхувам да бъда сама-макар и тежко,не е непосилно.Душата е ценен дар-разбрах.....Не можеш на всеки да я даваш...Не можеш от други да я взимаш.Тя е свята.Душата е подарък...А обичта е свобода. Вяра Киркова

Вяра Киркова - ако не беше това име накрая , щях да помисля , че ми пише много скъп , до мен човек. Имам само един въпрос. Кое Ви накара да ми напишете тези редове?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много скъп и адски липсващ ми в момента и от много време насам.

Вяра Киркова е името на авторката,която пише страхотни неща.Написах това,защото има много общо с мен и с това,което преживявам от известно време.Последното написано от теб сякаш е взето от моето битие и това ме подтикна да пиша в клуба.

бития, явно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите