Искам да те помоля за прошка!
Виждайки лицето ти след толкова много години осъзнах колко съм сгрешила. Искам да ти кажа, че те сънувам всяка нощ и никога няма да си простя ако съм направила нещо, което те е наранило или разочаровало. Възможно ли е да забравиш напълно някого и след куп години като го видиш, отново да си лудо влюбен в него!

Възможно е да забравиш някого...Завинаги...
Но може би дълбоко в сърцето ти винаги ще има едно мъничко пламъче,което би могло да се разгори в буен огън при подходящи обстоятелства...
Ако чувствата ви са взаимни-какво по-хубаво от това,но ако не е така-само ще си причиниш мъка и разочарование.
Дано надеждите ти да не са напразни.Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ima neshto takova, ....

Възможно е... но се завръща не миналото, а спомените, които е оставило у теб; в това е именно проблемът - не можеш да върнеш времето назад. Понякога и чувствата са напълно изгаснали... понякога... у някого.
Е, утре е ден за опрощение - помоли го да ти прости и после... няма невъзможни неща, има само желание (ако е двустранно)
Но не забравяй, че никога не е късно, освен когато е прекалено късно...
При теб как е?

Съгласна съм с Черно кадифе.Дали наистина си влюбена в него или в спомена?Май по-скоро в спомена след като сама казваш,че си забравила напълно за него.Или по-скоро факта,че някога е бил твой те кара да ровиш в пепелта...Всичко се е променило - ти,той,обстоятелствата...Няма да върнеш времето назад.И колко години са минали?10,15,17....А не помисли ли,че в живота му може да има друга любов?И дори да ти е простил,въглените не горят толкова дълго.Ще опиташ,ще поровите и ще намерите само пепел.За жалост обикновенно така се получава...Според мен остави миналото и хубавите спомени там където им е мястото.И продължи напред.Някъде в далечината е живия огън.Желая ти успех

най добре оценяваш един човек чак когато го загубишза съжаление

Именно за това става въпрос в "Безнадеждната надежда"
И аз искам да и кажа същото ама чакам по подходящи обстоятелства

Кажи й го.Аз толкова пъти се разминавах с възможностие,че загубих всички до една.Не прави като мен.Просто й се обади и кажи това, което ти тежи. Ще бъдеш изненадан от реакцията насреща.............

Амм, страх ме е точно от реакцията й. Нямам идея как ще реагира, мина много време. Какво да кажа след толкова години?

Какво е 27 юни за теб? Започвам да си мисля разни неща.... И тя е "една бивша пловдивчанка"

Разбирам какво чувствате ти и Алф....Но питате ли се какво причинявате всъщност?Замисляли ли сте се някога?Не сте го правили преди...А ще го направите ли сега?Знам,че всеки иска да се бори за любовта си,но какво си мислите,че правите като се появявате от миналото? Просто ей така.На принципа - "Всичко започва от там където е свършило".Не искам да нападам никого,но ми писна от една такава "бивша пловдивчанка"!!!Не визирам точно теб.Може би просто съвпадение....Не ме рзбирайте погрешно.Не съм хлапе,нито неуверена в себе си жена!Писна ми от "призраци",които след като са захвърлили / или просто не са казали какво изпитват/ сега си въобразяват,че просто ей така ще нахлуят в чуждия живот и могат да се настанят там!Вашето място място не е там!Това не е вашия живот!И какво си мислите,че ще постигнете с това "късно осъзнаване"?Вие сте миналото!Спестете на себе си болката и разочерованието на обичаните от вас хора!Вървете си по пътя!!!!!!!