Винаги съм искал да напиша нещо за нея. За нея. Срещали ли сте я? Как изглежда? Аз не мога да живея без нея. Опитах се да я претворя в делниците си. В самотните си нощи. В празниците. Често се субуждам нощем с мисълта, че тя е до мен. Обичам я. Винаги съм я обичал. Но никога не съм имал смелостта да си призная чувствата.

Сега тя е някъде тук. Обича някой друг. Целува някой друг.
Кораби надуват платна и тръгват за накъде. И всичко е любов. Единствената, неповторимата, истинската, нещастно-щастливата Любов!
Царства умират. Империи се раждат.Но тя, неуловимата непривичната, неочакваната и несекваща Любов остава.

Стаята е пълна с мълчание. И самота. Turn The Lights Down, baybe. Чакам те. Винаги съм те чакал. Навсякъде. A-HA са гении.

Никога не мечтая. Живея, но понякога, само понякога си мисля какво ли е да мечтаеш! Има ли други светове? Често през маската на всекидневието виждам други светове. Виждам трева. Всичко е трева. И всичко живо е трева. Има слънце и мечтите приличат на балони.
Но това не съществува, понеже аз не мечтая наистина. Само понякога. Това е само спомен. Ако доживея да напиша нещо, ще го озаглавя спомени от никъде. И никога няма да си спомням какво е щастието.

Морето е сиво. Сиви са и заливите. И последните кораби отплаваха.
И този живот няма, никога вече няма да се повтори. Никога никъде. Това е последното причастие на възторга.
А генерала е сам в своя лабиринт.

като се страхуваш-ще пишеш оди и ще мечтаеш за съвършенната любов !любовта не е за страхливите !като те е страх ще се луташ в лабиринта на страховете си !

...аз пък се ,,страхувам",че ти нищо не разбра

разбрах че го е страх - това е повече от ясно - и че е сам

аз съм.

Кажи и го!Нека знае! Какво губиш?!Може би тя иска да чуе точно това, точно от теб!И морето не е сиво! То е синьо и прекрасно и топло! Дори през зимата!И знае повече от всички нас! То е тук и ще бъде, а ние не! Не се обграждай с мълчание!

Да, и аз съм го сънувала, мечтала и рисувала наум. Сега, когато се познаваме загубих ориентир. Чакам думите му, а той мълчи. Правя невъзможното за него, а той пак мълчи. Губя си мисълта, когато говоря с него (падам някъде надолу в топлината на гласа му и забравям за всичко друго), затова се налага да си водя бележки какво имам да казвам, за да не млъкна като риба. А на сърцето ми лежи камък - неговото мълчание.