|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема
|
Сънят ресници не притваря
|
|
Автор |
Пapвaти (32 k.) |
Публикувано | 24.07.05 16:32 |
|
Сънят ресници не притваря
разбит в тревоги и копнеж,
а виж на масата догаря,
топи се лоената свещ.
Знам, няма чудеса, но чакам
унил и сам, и натъжен,
по белите пътеки в мрака
да дойдеш тая нощ при мен.
П.Пенев
"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн
| |
Тема
|
Re: Сънят ресници не притваря
[re: Пapвaти]
|
|
Автор |
Гaл (щастлива) |
Публикувано | 25.07.05 02:05 |
|
Ето ти нещо, което бях пускала, когато ти още
не беше в този клуб. Дано ти хареса и не само...
дано се завърне.
Любов
Къде си ти? Не свети в твойта стая‚
но зная‚ че си тук‚ че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце‚ с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмедие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай‚ че ме мразиш
или дори‚ че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима‚ ти казваш: "Остани" ...
| |
Тема
|
Re: Сънят ресници не притваря
[re: Гaл]
|
|
Автор |
reader (мИлодийка) |
Публикувано | 25.07.05 12:32 |
|
Ще класираме старите спомени
в огромни картонени папки
и печат ще им удряме яростно
и ще крием дъждовните капки
от очите ни пак навалели
върху онзи безпомощен ден:
ти - притиснат в ръцете ми бели
аз - на сънища призрачни в плен.
...
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
| |
Тема
|
Re: Сънят ресници не притваря
[re: Гaл]
|
|
Автор |
Пapвaти (32 k.) |
Публикувано | 25.07.05 13:21 |
|
Е, това ми е едно от любимите стихчета на В.Ханчев, дори навремето съм го рецитирала
Кой да се върне, няма такава Опасност
"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн
| |
Тема
|
Re: Сънят ресници не притваря
[re: reader]
|
|
Автор |
Пapвaти (32 k.) |
Публикувано | 25.07.05 13:30 |
|
Идеята е чудесна! Тъкмо ще мога да ги чета накуп, само,моля, да не пропуснете за умиращата птица (дори да е без автор),защото ми стана любимо.
Ох, и това е много хубаво - "на сънища призрачни в плен"
"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн
| |
Тема
|
Re: Сънят ресници не притваря
[re: Пapвaти]
|
|
Автор |
Гaл (щастлива) |
Публикувано | 28.07.05 03:12 |
|
Пак ще се повторя, но мой приятел написа музика и
според моето скромно мнение - това е една прекрасна песен.
Случи се така, че единственият запис, който оцеля във времето е
моят.
А ти щом не очакваш нечие завръщане, значи това е по-подходящо:
НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ
Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.
Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.
Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.
Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...
И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.
Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.
Елисавета Багряна
Редактирано от Гaл на 28.07.05 03:40.
| |
Тема
|
Re: Сънят ресници не притваря
[re: reader]
|
|
Автор |
Гaл (щастлива) |
Публикувано | 28.07.05 03:24 |
|
Размисли върху живота
Забързан и труден животът отлита,
без отдих дори и за кратък момент,
а Времето бяга напред и не пита
дали уморен си, дали си добре.
Редуват се дните, години минават,
ти пътя свой следваш, умело чертан,
а щом се до края му ти приближаваш,
виждаш живота си сив, пропилян.
Искаш отново да тичаш в полето,
премеждия много да срещаш навред,
през тях да преминеш без страх във сърцето
и пак да почувстваш, че ти си човек.
Да не повтаряш предишните грешки,
пак да откриеш любов и мечти,
да знаеш, че можеш чувства човешки,
когато налага се, да проявиш.
Всъщност, животът ти, вече отминал,
трябва все пак да си има цена,
а след смъртта си ти ще възкръснеш
в хиляди спомени и много сърца.
Животът жесток е, Съдбата е зла,
за да живееш ти трябва кураж,
но да се впуснеш в тази игра
трябва ти цел - не само мираж.
| |
Тема
|
Re: Сънят ресници не притваря
[re: Гaл]
|
|
Автор |
Пapвaти (32 k.) |
Публикувано | 28.07.05 11:13 |
|
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима‚ ти казваш: "Ти върви" ...
така си го рецитирах скоро
А с това стих. на Багряна съм печелила награди, много ми харесва.
Ще ми е интересно да чуя музиката, особено на китара
"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн
| |
Тема
|
Re: Сънят ресници не притваря
[re: Гaл]
|
|
Автор |
Пapвaти (32 k.) |
Публикувано | 28.07.05 11:16 |
|
О, това е много хубаво, от кого е?
"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн
| |
Тема
|
Re: Сънят ресници не притваря
[re: Пapвaти]
|
|
Автор |
Птицa (непозната) |
Публикувано | 30.07.05 00:17 |
|
Тук съм. И за твое щастие зная автора:
Павел Матев. Има други, които са го
променили, но....това е оригиналът:
"Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта.
Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък-капка светлина,
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина.
Крилата как прощават се с простора
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинска любов
Ти виждал ли си как умира птица,
ранено смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|