Сънят ресници не притваря
разбит в тревоги и копнеж,
а виж на масата догаря,
топи се лоената свещ.
Знам, няма чудеса, но чакам
унил и сам, и натъжен,
по белите пътеки в мрака
да дойдеш тая нощ при мен.


П.Пенев

"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

Ето ти нещо, което бях пускала, когато ти още
не беше в този клуб. Дано ти хареса и не само...
дано се завърне.

Любов

Къде си ти? Не свети в твойта стая‚
но зная‚ че си тук‚ че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.

Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.

Какво ти нося? Две ръце‚ с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмедие поискай. Удари.

Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай‚ че ме мразиш
или дори‚ че ти е все едно.

Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима‚ ти казваш: "Остани" ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще класираме старите спомени
в огромни картонени папки
и печат ще им удряме яростно
и ще крием дъждовните капки
от очите ни пак навалели
върху онзи безпомощен ден:
ти - притиснат в ръцете ми бели
аз - на сънища призрачни в плен.
...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Е, това ми е едно от любимите стихчета на В.Ханчев, дори навремето съм го рецитирала
Кой да се върне, няма такава Опасност

"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

Идеята е чудесна! Тъкмо ще мога да ги чета накуп, само,моля, да не пропуснете за умиращата птица (дори да е без автор),защото ми стана любимо.

Ох, и това е много хубаво - "на сънища призрачни в плен"

"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

Пак ще се повторя, но мой приятел написа музика и
според моето скромно мнение - това е една прекрасна песен.
Случи се така, че единственият запис, който оцеля във времето е
моят.
А ти щом не очакваш нечие завръщане, значи това е по-подходящо:

НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

Елисавета Багряна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Гaл на 28.07.05 03:40.

Размисли върху живота

Забързан и труден животът отлита,
без отдих дори и за кратък момент,
а Времето бяга напред и не пита
дали уморен си, дали си добре.

Редуват се дните, години минават,
ти пътя свой следваш, умело чертан,
а щом се до края му ти приближаваш,
виждаш живота си сив, пропилян.

Искаш отново да тичаш в полето,
премеждия много да срещаш навред,
през тях да преминеш без страх във сърцето
и пак да почувстваш, че ти си човек.

Да не повтаряш предишните грешки,
пак да откриеш любов и мечти,
да знаеш, че можеш чувства човешки,
когато налага се, да проявиш.

Всъщност, животът ти, вече отминал,
трябва все пак да си има цена,
а след смъртта си ти ще възкръснеш
в хиляди спомени и много сърца.

Животът жесток е, Съдбата е зла,
за да живееш ти трябва кураж,
но да се впуснеш в тази игра
трябва ти цел - не само мираж.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима‚ ти казваш: "Ти върви" ...

така си го рецитирах скоро

А с това стих. на Багряна съм печелила награди, много ми харесва.
Ще ми е интересно да чуя музиката, особено на китара

"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

О, това е много хубаво, от кого е?

"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

Тук съм. И за твое щастие зная автора:
Павел Матев. Има други, които са го
променили, но....това е оригиналът:

"Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта.

Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък-капка светлина,
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина.

Крилата как прощават се с простора
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинска любов

Ти виждал ли си как умира птица,
ранено смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите