Сънят ресници не притваря
разбит в тревоги и копнеж,
а виж на масата догаря,
топи се лоената свещ.
Знам, няма чудеса, но чакам
унил и сам, и натъжен,
по белите пътеки в мрака
да дойдеш тая нощ при мен.


П.Пенев

"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

Ето ти нещо, което бях пускала, когато ти още
не беше в този клуб. Дано ти хареса и не само...
дано се завърне.

Любов

Къде си ти? Не свети в твойта стая‚
но зная‚ че си тук‚ че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.

Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.

Какво ти нося? Две ръце‚ с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмедие поискай. Удари.

Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай‚ че ме мразиш
или дори‚ че ти е все едно.

Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима‚ ти казваш: "Остани" ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще класираме старите спомени
в огромни картонени папки
и печат ще им удряме яростно
и ще крием дъждовните капки
от очите ни пак навалели
върху онзи безпомощен ден:
ти - притиснат в ръцете ми бели
аз - на сънища призрачни в плен.
...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Е, това ми е едно от любимите стихчета на В.Ханчев, дори навремето съм го рецитирала
Кой да се върне, няма такава Опасност

"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

Идеята е чудесна! Тъкмо ще мога да ги чета накуп, само,моля, да не пропуснете за умиращата птица (дори да е без автор),защото ми стана любимо.

Ох, и това е много хубаво - "на сънища призрачни в плен"

"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

Пак ще се повторя, но мой приятел написа музика и
според моето скромно мнение - това е една прекрасна песен.
Случи се така, че единственият запис, който оцеля във времето е
моят.
А ти щом не очакваш нечие завръщане, значи това е по-подходящо:

НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

Елисавета Багряна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Гaл на 28.07.05 03:40.

Размисли върху живота

Забързан и труден животът отлита,
без отдих дори и за кратък момент,
а Времето бяга напред и не пита
дали уморен си, дали си добре.

Редуват се дните, години минават,
ти пътя свой следваш, умело чертан,
а щом се до края му ти приближаваш,
виждаш живота си сив, пропилян.

Искаш отново да тичаш в полето,
премеждия много да срещаш навред,
през тях да преминеш без страх във сърцето
и пак да почувстваш, че ти си човек.

Да не повтаряш предишните грешки,
пак да откриеш любов и мечти,
да знаеш, че можеш чувства човешки,
когато налага се, да проявиш.

Всъщност, животът ти, вече отминал,
трябва все пак да си има цена,
а след смъртта си ти ще възкръснеш
в хиляди спомени и много сърца.

Животът жесток е, Съдбата е зла,
за да живееш ти трябва кураж,
но да се впуснеш в тази игра
трябва ти цел - не само мираж.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима‚ ти казваш: "Ти върви" ...

така си го рецитирах скоро

А с това стих. на Багряна съм печелила награди, много ми харесва.
Ще ми е интересно да чуя музиката, особено на китара

"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

О, това е много хубаво, от кого е?

"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

Тук съм. И за твое щастие зная автора:
Павел Матев. Има други, които са го
променили, но....това е оригиналът:

"Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта.

Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък-капка светлина,
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина.

Крилата как прощават се с простора
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинска любов

Ти виждал ли си как умира птица,
ранено смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Веселина Тодорова Петрова
Това също е от нея:

Решения

Тичам по дългите улици пусти
и търся спасение в мрака
стотици проблеми, десетки дилеми
крещят и решение чакат.

И лутам се денем, и лутам се нощем,
дълбая в душата си бедна,
отвън ме препират, ще мога ли още
да издържа в тази битка поредна.

Какво да направя, какво да реша,
не искам да бъда нещастна,
дали да се впусна, дали ще сгреша
дали си тръгна безгласно.

Не искам да бързам, но времето бяга,
напредва, не иска да спре,
а нови проблеми към мене протягат
зловещи, душащи ръце.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хехе и по това стихотворение моите приятели написаха песен
и ако не се лъжа излезе в първият им албум.
Музиката можеш да чуеш в изпълнение на живо, като
дойдеш следващият път.

А що се отнася до това: "Ти върви" ...


Отказ

Преклонена глава
пред жестока съдба
самотата оставям във мен да се влее.
И пълни с сълзи,
уморени очи,
забравили смеха насила пак се смеят.

И външният свят,
студеният град
заравят в съцето ми тъжните мисли,
без воля,без сила,
съня си изтрила,
да те забравя не искам, не искам!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сърдечно благодаря

"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

Потоците се вливат в реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират.

И всички те се търсят и обичат
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат,
защо не нашите души?

ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА

Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират.
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат -
защо не нашите души.

Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.
И милва слънцето земята росна,
до океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целуваш ти?

Пърси Биш Шели


ЛЕКА НОЩ



Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!




"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

Направо ме разби. От години не съм казвала това стих., дори забравих за втория куплет. Беше ми любимо. А второто пак ли е на Шели - хареса ми?

Пърси Биш Шели (1792-1822) е от младото поколение английски романтици. Автор е на романтичната поема "Кралица Маб", на поемата "Освободеният Прометей", на поемата "Епипсихидион" и на множество стихотворения, най-известното от които е "Лека нощ".

Vanivani,Vanuvani, надявам се инфото да ти е от полза,макар и да се съмнявам:)))





"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

Редактирано от Пapвaти на 10.08.05 21:25.

Когато бях овчарче и овците пасях,
бях много благодарен, макар и Сиромах(2).

Щом пукнеше зората, изкарвах ги навън
и свирех из гората, подпрян на някой Пън(2).

Но времето бе кратко със шарений кавал
и никога тъй сладко не съм ни ял, ни Спал.(2)

И днес, когато видя овчарче малко аз,
не знам защо завиждам и пъшкам си Без Глас.(2)



"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн