Скоро ще станат три години. Не е малко. Не е и много. Три пълни години. Пълни с разни неща...Препълнени с една празнота, една голяма липса...
Отначало мислех, че ще свикна. Като мина една година, мислех че ще се преборя.... Като минаха две (ей тъй, като миг отлетяха между 3-4 срещи), мислех че никога няма да свикна...
На края на третата вече знам, че всичко ще си е така...не знам само още колко пъти по три години...ден и нощ, миг след миг и час след час....

Нито един миг не се повтаря, не се връща...всеки е единствен....
За три години и толкова метаморфози, имам едно голямо постижение- свикнах с апатията, слава Богу....трябваше... Сега почти не ми пречи да живея...почти. Даже и околните не забелязват, браво на мен... Трябва само да поддържам това крехко равновесие, нищо повече... Да го поддържам години- толкова колкото ще живея...Ето- само лекичко ми се насълзяват очите, лекичък спазъм, но то е защото пиша за това... А преди какво беше...
Опитвам се да се усмихвам отвътре, отвън го докарвам. Получават се едни изсушени усмивки, не е работа...но се опитвам. Убеждавам се все по-успешно, че това заслужавам, и че така ми се полага, и какво толкова...и други такива, все с едничката цел да удуша това проклето самосъжаление...е, поне да изпадне в кома...Все повече успявам...Все по-малко се питам "защо, защо, защо той постъпва така с мен, защо за Бога..." знам че няма отговор. знам че моите отговори не са истинските отговори...а и защо са ми истинските отговори...Един сън не се сбъдна, една илюзия си остана илюзия, един глас не е бил истински...или аз съм объркала и не съм "дочула" правилно...има ли значение...:-)..един мит ще остане мит...

Ами това е. След една година може пак да напиша.... Макар че, вече не пиша така неистово както преди. Все по-малко и по-малко и по-малко...

тук?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

много ми хареса това !
би ли споделил/а повече
начина по който е написано е много близак до моя .. а и чувството е много познато .. хайде моля те сподели повече

не знам дали е за харесване това...:)))

Какво те интересува?

След три месеца ще стане една година.
А преди си мислех че е глупаво, че е нереално и безсмислено да живееш месеци, години наред с мисълта за един единствен човек, превърнал се в безвъзвратно изгубен спомен.
Оказа се че не е точно така. Може да е глупаво и безсмислено, но е реално. И то толкова реално...
Отначало беше убийствено реално. Искаше ми се да се нарежа на парчета, да си извадя червата и да се обеся с тях. Бях убедена че ще изперкам, предпочитах да бъда натикана в усмирителна риза, отколкото да продължа да живея. Не ми се налагаше да се убеждавам че аз съм виновна. Знаех че е така и не заслужавам нищо друго. След като се самообвинявах толкова дълго, че да спрат обвиненията да ме впечатляват, започнах да обвинявам него. Той е лъжец! Той е измамник! Защо ме остави, нали ми беше обещал...
А казват, че надеждата умира последна.
Щом тя вече е муртва, значи всичко в мен е умряло.
А може би тя все още пулсира, защото... се опитвам да обичам.
Един човек ми каза, че има нужда от мен, и аз се опитвам да го обичам.
Но много ясно виждам, че не мога, не успявам.
Виждам, че съм затънала толкова дълбоко, че единственото, което мога да направя е да удавя и него.
Не ми казвай, че така ще продължава до края.
Моля те, не спирай да вярваш, не убивай надеждата си.
Нали тогава и моята ще умре...

Don't think I need anything at all

ами то не е точно за харесване но аз по подобен начин се чувствам и все едно аз съм ги писал тези думи или бих написал подобни..
интересно ми е какво точно се случи че така се чувстваш .. не с подробности ако не ти се говори много но все пак ми се иска да знам

...и аз разглеждам нощем една купчина снимки, превъртам касетки, чета страници... не минава... мисля - четвърта година... дали не ставам фетишист?...
около мен говорят за кармична връзка... не знам точно какво е...
нося го това нещо толкова дълбоко... станало е част от мен...

..mi az 10 godini sy vutre v tozi mislo-vyrtej....
shte ima li krai?

Зависи дали ти искаш.
Познавам човек, който е така от... 15 ли станаха годините...
Но му харесва този мазохизъм и около него е изградил живота си.
И го е страх да направи крачката, която би променила нещата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

с кой какво се случва...не е толкова интересно.
А и ми се струва, че по друг начин се приемат чувствата, та няма смисъл...
(Ганима казва, че било мазохизъм, което е противоположно на това за което аз говоря. И затова спирам да говоря)