Стаята ми е източна и сутрин се будя със Слънцето...
...всяка вечер си казвам, че ще пусна щорите, защото на сутринта наистина грее силно. И все не ги пускам. Някой там явно се грижи все да забравя за тях, та да видя Слънчо рано сутрин

А днес бе едно особено огряно Утро...и небето едно-такова-най-синьо от всичките сини Небета. И облаците точно като онези облаци, които ще заобичаш...
Рекох си...
...хе, та всъщност на ВеликДен навън е винаги така хубаво...винаги

Да, там Горе днес всички се усмихват и са го изгряли това Голямо Ясно Слънце с надеждата всеки от нас да пусне лъчите на своето слънчице навън...
Помислих си и забравих за тази мисъл. И по-късно баба ми каза: “Ех, какво време, какво слънце! А иди кажи, че няма Господ! Откак се помня, на ВеликДен е все слънце! В събота ще се скъса да вали, но на ВеликДен ще е слънце!...”
Нe й казах, че по-рано съм помислила същото, но ми стана много радостно, че и някой друг забелязва това небе...колко е хуууубааааавооооо Вижте го, вижте го, вижте...

Чувството е на думи кратко и си казах какво да го описвам, но ето го тук.
Моето чувство. Нашето Небе.



Христос Воскресе

"The music in my heart I wore,
long after it was heard no more"

Браво, толкова позитивен постинг отдавна не бях срещал! ЖИВОТЪТ Е ХУБАВ, КОГАТО И ЧОВЕКЪТ Е ХУБАВ!

Dulce et decorum est pro patria mori!