В неговият случай е мазохизъм, повярвай ми .
Но това не значи, че в твоя или в нечий друг е същото. Хората са толкова различни, че няма две еднакви припокриващи се напълно неща.
Всеки чувства по различен начин.
Случая го дадох просто като пример за продължителност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

така е...

ami az pone ne go smiatam za mazohizam .. no kakto si precenish de ne moje da te nakarame na sila da kajesh tova koeto e skrito dulboko i ot koeto nai boli no niakak si e nai skypoto i svidno neshto
sigurno go pazish za sebe si .. moje bi ot strah .. moje bi prekalena e bolkata kogato pishesh za nego a sashto taka e i nai blizko do syrceto..

Ами ако незнам коя е тази крачка?

Don't think I need anything at all

Потърси я.
Но първо трябва да го искаш... иначе не става .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

какво си се оклюмала такава
сама изграждаш това от което се боиш... самотата!

защо хората сме склонни да се хвърляме в двете крайности - или в самосъжаление или в самовлюбеност?!? склонни сме да натискаме емоцията до край иначе ни е скучно!
има хора които и това което си преживяла дори не са имали!
аз да речем :)
и какво от това? света е такъв какъвто си го направим!
доскоро и аз изпадах в депресии, защо хората често не ни оценяват
но като човек на точните науки достигнах до някой елементарни изводи и се успокоих :))

1) хората са твърде различни и не можем да направим любимия като нас
2) любимия не е врабче да го хванеш и дали ще бъде с нас зависи ЕДИНСТВЕНО ОТ НАС (с какво превъзхождаме околните)
3) самосъжалението е подсъзнателно премиряване с това, че сме по-лоши от околните. Защо се хвърляш на най-желаното, ако не си достойна да се пребориш за него?
4) любимия е само образ в главата ни, а в действителност е доста по-различен от това което си мислим, че е до нас...
5) във всеки наш познат има черти достойни за уважение, няма смисъл да търсим всичко накуп! А и да има смисъл няма да го намерим :)
6) нека не бъдем егоисти - твоя човек може би е искан не само от теб, а от много момичета :) ЗАЩО НЕ ЖИВЕЕМ КАТО ЧОВЕШКО ОБЩЕСТВО?! а искаме той/тя да бъде само НАШ!
Ще кажеш - искам само обичта му! Вярно обичта е нещо което по-трудно може да се дели, но е твърде сложно да се опише в един постинг.
Обичта е в по-стабилно състояние когато е в по-малка система (2 човека :), но и глобалната обич - отношението на другите хора към теб също е добро гориво за щастие :))

Надявам се да не ми се сърдиш. Ако сметнеш че съм прав за някой неща не трябва да ми се сърдиш, защото истината винаги е по-добра от лъжата!
А ако смяташ че не съм - пак не трябва - това са си мои възгледи и не ги натрпавам, просто ги споделям :) Има голяма разлика между лъжа и недействителност!

аз лично в последно време се чуствам в супер настроение и около мен е бъкано с познати! От 08 до 20 ... Имаше някой дни, в които по пътя са ме спирали за по 3 поредни кафета! Винаги е по-приятно да общуваш със засмени хора!

бтв: докато пиша това се изредиха 2 песнички през уинампа
едната е точно описание на твоя случай "Емилия - Не виждам",
а другата е подобна на това което аз усещам "Бай Мангау" :)

Безспорно в самотата има много красота и спокойствие, но и в общуването има не по-малко! Трябва да се редуват
Бъди СИЛНА! Оцени сама себе си за да те оценят и другите!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от saffin на 06.05.05 22:37.

изчетох всички мнения по темата... и не разбирам...аз също преживях раздяла преди две години и половина след 12 годишна връзка и хлапе...дали не съм обичала достатъчно,дали ме е наранил прекалено много,дали съм успяла да се съвзема по-бързо ...не знам..но отдавна този човек е минало...сякаш никога не съм живяла с него.. докато живеете със спомените,ще боли...намерете в себе си сили и желание за промяна...този човек,любимия,вече го няма,поел е своя път и никога няма да се върне..а дори да се върне,нищо няма да е като преди.Затова аз не обичам идеите за втори шанс,нека пробваме...не го направих и не съжалявам...все пак най-хубавата любов е все още неизживяната...

Fazla merak basha bela olur