гора, скали извисяващи се над града...
и едно потайно място откъснато от света .. изрязан прозорец в гората
там си сам там виждаш всички и никои не те вижда .. не пречиш на никого..
сякаш си на кино .. гледаш замислен миниатюрните точици всяка забързана нанякъде .. знаеш че когато си там долу и ти си един от тях, от тълпата, неразличим за всички освен може би единствено за тези които търсят нещо различно, тези които се вглеждат
но тук .. от "прозореца" всичко е различно .. запалваш поредната цигара седнал върху скалите, гледаш втренчено забързания живот там долу .. димът на цигарата се извива около пръстите ти и се разпилява .. може би и ти самият се разпиляваш така цял живот .. никой незнае или по-вероятното - никой не си признава дори пред себе си ..
ставаш, изтръскваш полепналите листа от дрехите си .. тръгваш и незнаеш накъде .. усешташ че природата иска да се роди отново, пролетта напира но сякаш нещо я спира.. притице пеят сякаш искат да я повикат - пролет ела и ти тук при нас .. донеси ни слънчевите лъчи .. тези които ни карад да се усмихваме.. стига с този студен вятър .. стига с този мраз и пустота .. тя влиза и в душите ни ...
всеки копнее слънчевата птица на усмивките да кацне на рамото му .. всеки копнее за малко радост за усмивки веселие и смях...
...
вървя и пътят е самотен но аз вървя .. фаса пада в полузамръзналата локва и изсъсква тихо захвърлен от един от тълпата

а дали тази пролет ще ни зарадва?

*а дали тази пролет ще ни зарадва?*
няма.
по-добре ли се?
всичко започва и свършва с теб.
всичко започва днес.
на пролетта ти не й трябваш, за да е хубава.
и на теб не ти трябва тя.
не тя.

Светенето , ако е работа...

ami ..
kogato tia e kato proletta za men ..
kogato se probujdam shtom ia vidia ..
kogato usmivkata i e kato proletni lachi..
raztapiashti zamraznalata pochva ...

ehhhhhhh .. shte svarshi li zimata niakoga ....