Започва Пролетта...
Април-нищо повече от конфекция.
Болката ми е за октомври.
Знаете ли вие,знаете ли...
Октомври е единствения истински месец.Октомври е не просто едно парче от календара.
Октомври...Мек е той.Никога не е нахално студен.Хладен -понякога.
Никога не е нагло горещ-топъл,понякога.
Ябълките са по дърветата и са най-истински...Дорде не влязат в алчната паст на зиналата щайга-опитайте да откъснете ябълка и я изяжте веднага!
Октомври...Той е великодушен.Той е добър.Октомври прави истински жените.Тогава те миришат най-хубаво.
Ароматът им е най-пленителен.Всъщност-неустоим.
Онова малко парченце нежна кожа малко под и между бузката и ушенцето-гушката .
Най-прелестни са през октомври.Целунете,ако сте мъж и мислите,че ще се справите-ще усетите как бездната,чиято красиво и единствено проявление е красивата жена,чийто аромат долавяте,трепери в ситен тремор...Доловете това...Ако ли не-забравете.Забравете за единствено истинския месец.Пейте оди за вулгарната пролет-включете се в общия хор...Забравете,забравете за Октомври!
Октомври-не е десетия от календара.Октомври не е Последният Отминал октомври-той е един От Изминалите... Само един.
Едва доловима тъга по отминалото лято,едва доловима снизходителна усмивка за яростните му наследници-Добрият Октомври... Мекият.Жълтият.Сбогуващият се.трудно сбогуващият се с листата си.
Октомври никога не може да бъде Май.
Не е необходимо-той има всичко,което Май няма.Октомври-веселият,октомври-мекият,октомври...Невъзвратимо Отминалият...Октомври!
.......


Показах тия нишки на един Октомврийски човек...Нишкувай си на воля-ми рече той...Но понякога ме хваща страх...боя се- твърде много нишки съм навързал,са преплетени в мен,а нахалната и неумолима пролет отново се втурва в ...хм...личното ми пространство-започва някаква боязън,че възелът от хиляди преплетени и омотани нишчици не може да бъде развързан-салмо разсечен ...
И се присещаш за Октомври.Покоят.Шепненето на уталоженото в буретата лято.
Октомври...Шипките:Вижте как се прави:
Берете ги възможно най-късно.Но не по-късно от първата слана!Номерът е да я издебнете!Берете най-най-най-тъмночервените и твърди шипки.Пуснете фурната на 50-60 градуса и ги оставете цяла нощ.На сутринта трябва да са чупливи,но не изгоряли,и в никакъв случай-меки и гумени!!Сложете ги в хартиена кесийка на сухо.И изчакайте да дойде Настинка или Грипчо.Сетне ! Извадете две шепи/не по-малко!/ и ги счукайте в хаванче ,специално за целта пазено.Залейте с кипяща вода и прецедете след десет минути.Ето какво трябва да се е получило:
Тъмночервена запарка от:Цъфналите скромни шипкови цветове през май,събираното цяло лято слънце и витаминчета,както и катализаторите и катализаторите на катализаторите на тез летни агенти!
Пийте!Половин литър,може повече-на сутринта ще сте здрави...Коя бактерийка или вирус може да устои на цяло едно лято ,събрано в една чаша??Не вярвате ли? Питайте Октомври .

Октомври е копнеж...Октомври са не-студените,а хладни ръчици на една жена,не по-зимному премръзнали,а леко хладни и чакащи ги да ги стоплиш...Октомври е неистински за тия,които го търсят в календара...Октомври не е Последния,от миналата есен-той е спомен,уж неистински,но Нявга съществувал-вярвайте ми...
Октомври е вретено от покой и мирис на все още неопадали листа,копнеещи за лято-и жалещи,че докато са го имали...не са му вярвали достатъчно...
Усещате ли го...Октомври...

Благодарско значи!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

няма защо

Тогава, върху първите паднали листа, точно в полунощ, когато изгрее жълтата луна над пурпурни води...феите плетат стъклени мрежи за човешките сънища...
Последни копнежи, се носят на малки крилца, бързащи да изпревярат лепкавата мъгла...Октомври

през Октомври няма истинска мъгла...Слънцето все още има някаква сила-като оздравял след тежка пневмония стар човек-лъчезарен и греещ наоколо,само понякога покашлюващ...-час-два сутрин...сетне се вдига-до следващия ден,когато е с няколко минутки или час по- дълга...по-тежка...но-виж,станало е първи ноември-и Октомври е минало...минало...минало...!

циганското лятоооооооообичам го!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво му има на Април??? Не е ли Април очакването на едно красиво лято? Не ни ли носи Април първата топлинка след студената зима, а всъщност и първата надежда за по-добър живот. Април пълен с живот и цвята... навсякъде цветя, уханието ще те съживи след първите симптоми на пролетната умора, уханието ще те подтикне към новата любов, която е хвърлила зимните юргани, облякла е по-леки дрешки и се е запътила към теб, защото Април и е вдъхнал сигурност и увереност, и още повече желание за живот, живот изпълнен с приключения и авантюри... А разцъфналите дървета просто са прекрасни - неописуемо е усещането на преливащите цветове... тук бяло, там розово... Април се крие във всяко крехко и нежно цветче, ухаещо на Пролет... да Пролетта е в разгара си и тя не е маланхоличната есен, тя пълната с живот Пролет! Това е Април!... но и не само това, защото жените не ухаят на октомври, те притежават най-свежия и пленителен аромат, вдъхващ живот, и ти дори не би им устоял, защото и на теб ти се живее, и на теб ти се щурее, и чувстваш идва лято пълно с авантюри и прилкючения... усещаш идва почивка(ваканция) и ще се наживеееш, за да дойде после меланхолията на октомври, когато ще се приготвиш да заспиш отново зимния си сън, за да се събудиш за Април!!! За новия живот

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Направо ми стопли душата с този Октомври :) Наистина благодаря.

Това ми напомни и за нещо, което си мислех преди няколко дни. Не е съвсем същото, но настроението ми беше точно такова, каквото е и в твоя поетичен разказ-

В тихото начало
на новата пролет
спомни си листата
обагрени в златно,

спомни си онзи миг
в който мечтаеше
за пролетните лъчи
и за зелените листа.

Колко тъжно беше
да проумееш как
тази същата пролет
е безкрайно далече.

А сега с всяка една
капка от пролетен дъжд
се питаш къде е
неосъзнатата есен.


А относно април- ами... в Октомври го има и лятото, и пролетта, и есента... всичко отминало. Докато Април е начало, все още крехко, ново, всичко предстои да се случи.
Април е много ранна сутрин, светла, ясна, млада, чиста... Октомври е изживян- като онзи час от следобеда, малко преди слънцето да залезе, когато цветовете и уханията са толкова топли и наситени, събрали целия ден в себе си. Той е и спокойствие, и удовлетворение. Носи спомена в себе си, но все още не си е отишъл съвсем и може да ти даде нещо неповторимо и единствено.

Редактирано от Eowyn_ на 07.04.05 22:59.

е едно от нещата...аз не го харесвам...чааак толкоз.
Ще пробвам да бъда по-обстоятелствен утре.Извини ме.

Dok'se bola nabolujem
dok'se tuge natugujem
dok'se s vinom nadrugujem
vrati'cu se,vrati'cu se

свързвах април с цветя,минзухари,кукуряк.Сега-само с трева.Лапад може би...Не твърдя,че ...всъчщност-виж: С това,което ти пишеш ,биха се съгласили,ако не всички,то повечето.
Април е наистина конфекция,разбираш ли ме...?


П.С.: Едва днес погледнах профила ти-що се отнася до проявленията на Октомври край Лома и в някои особено меланхолични и закътани крайградски местенца-там нещата са още по-концентрирани!

Редактирано от Kиpo на 08.04.05 11:09.